Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— С тях не може да се говори — със звънък глас потвърди очевидното Верити Кларк. — Не се бой от тях, Ейдриън ван Рийсъл. Няма да ти сторят зло. Продължавай работата.

— Tot Uw dienst, juffrouw 163 163 Както наредите, госпожице. (нидерл.) — Б.пр. .

Конниците преминаха между сградите и веднага забелязаха онези, които ги чакаха на верандата на една от къщите.

Едната от жените беше вече познатата им Франсис Флауърс. Не можеше да не се забележи, че втората, малко по-стара, приличаше на малката Верити, така че тя несъмнено беше майката на момичето. Третата жена беше висока и слаба, костите прозираха под восъчната кожа на лицето й, а изпод шапката й се подаваха прошарени къдрици. Четвъртата жена, невероятно красива, имаше черни коси, лъщящи като крило на врана, и кървавочервени устни. Скромната салтамарка, обикновената памучна пола и бялата престилка й стояха добре и изглеждаха по-привлекателно, отколкото коприната и елмазите на жената на губернатора на Колонията. Но най-странна беше петата.

Петата жена, седнала в люлеещо се кресло с висока резбована облегалка, беше пълна и вече в доста напреднала възраст. Носеше черна шапка с тока и къса пелерина. Очите й бяха сиво-зелени, толкова светли, че изглеждаха сякаш нямат шарки, а само тъмните петна на зениците. Джейсън Ривет забеляза, че в очите й има нещо, което те кара да забиеш поглед в пода и да си признаеш, че ти си изял конфитюра. Пълната жена излъчваше авторитет. Но Джейсън Ривет не знаеше тази дума.

— Срещнах ги на полето, бабо — разнесе се в тишината пискливото гласче на Верити Кларк. — Това са поддръжници на краля и още нещо си там.

— Вече знаем това — каза Франсис Флауърс, усмихвайки се ехидно. — Вие, господа, изявихте желание да говорите с някой, който има подходящото положение, разум и пол. Те са пред вас.

— Добре дошли, господа — каза пълната жена със светлите очи. Ако Джейсън беше чул този глас зад гърба си, щеше да реши, че говори млада девойка. — Добре дошли в Мисчиф Крийк. Аз съм Дороти Сътън.

— Що за детинщини? — измърмори на висок глас пастор Мадокс. — Що за шеги? Къде е мъжът ти, жено?

— Не може да не сте видели гробището зад оградата. Той лежи там, Господ да се смили над душата му.

— Искам да говоря с мъж!

— Вие вече разговаряхте. — Ехидната и нагла усмивка не слизаше от устните на Франсис Флауърс. — С дървосекачите. И с дърводелците, строящи хамбара. Не ви ли стига?

— Няма ли други?

— А, има, има — обади се чернокосата красавица. — Например този.

Между къщите се появи мъж с панталони с навити крачоли, бутащ количка, пълна с тор. Когато минаваше покрай тях, той ги дари с глуповата усмивка и ускори ход с поизплашен поглед. Констабъл Коруин тихо изруга, дърводелецът Стаутън изсумтя, а чичо Уилям се изплю. Преподобният Мадокс изскърца със зъби.

— Значи тук няма… — изхриптя той и се изкашля. — Тук няма… други мъже? Вашите бащи? Братя? Нито една от вас няма мъж?

— Няма — потвърди Дороти Сътън. — Така реши съдбата, не беше особено благосклонна към нас напоследък. Така че само аз мога да ви посрещна в Мисчиф Крийк, пришълци от далечни краища. Аз, а заедно с мен и госпожите Фейт Кларк, Анабел Прентис и Джемайма Тиндал.

Светлите й очи явно въздействаха на пастора, защото когато той заговори, сдържаната злоба изчезна от гласа му. Поне така изглеждаше.

— Е — сви той рамене, — изглежда, такова изпитание ни е изпратил Господ. Сигурно не ви е лесно без мъже?

— Има такива моменти.

— Чуйте тогава. Аз съм Джон Мадокс, пастор от Уотъртаун в окръг Мидълсекс. Това е господин Хенри Коруин, конетабъл на същия окръг. И останалите господа са в служба на закона. Преследваме избягала от затвора престъпница на име Джанет Харгрейвс. Какво можете да ни кажете по този въпрос?

— Нищо.

— Напомням ви: всеки поданик на краля е длъжен да се подчинява и да помага на закона. А който укрива престъпник или му помага, се наказва наравно с него.

— Знам това. Мога ли да попитам в какво се е провинила споменатата Джанет Харгрейвс?

— В магьосничество.

— Моля?

— Джанет Харгрейвс — в гласа на преподобния отново проличаха злоба и нетърпение — е вещица. Тя се занимава с черна магия и е осъдена със законно решение на съда.

— И вие преследвате тази Джанет Харгрейвс от самия Уотъртаун? Почти от Бостън? За магьосничество?

— Именно. Отговаряй на въпросите ми, жено.

Дороти Сътън го гледа дълго време.

— Нищо не знам за никаква Джанет Харгрейвс — изрече тя най-накрая. — Както и за други личности, преследвани за черна магия. Не мога да ви помогна. Тоест не мога да ви помогна по друг начин, освен с гостоприемство. И угощение, ако не се погнусите от скромната храна. И нощувка, ако не сте свикнали прекалено с изискания комфорт, който аз не мога да ви предложа.