Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Ще се върнем по-бързо и от веднага — промърмори под нос дърводелецът. — От къщата така мирише на гозби, че коремът ми къркори. А пък мен ме пращат да шпионирам. Да вървим, момче.

По средата на отъпканата улица играеха три дечица — момиченца. Две се опитваха да завържат на кучето шапка с лентичка. Третата, Верити Кларк, буташе с пръчка някаква странна, състояща се от много колела играчка. Когато ги видя, им помаха с ръка. Адам Стаутън също помаха, усмихвайки се накриво и измъчено.

— Чумата да го тръшне този Джон Мадокс — промърмори той. — Как си го представя това шпиониране? Да надничаме в спалните и скриновете на жените? А може би под леглата и в нощните гърнета?

— Преподобният каза — преглътна Джейсън — да гледаме в прозорците. Ето там, където са зелените капаци на прозорците, се помръдна завесата… Видях…

— Наблюдават ни.

Факт, наблюдаваха ги, и не само скришом, иззад завесите, но и напълно явно, демонстративно. Две девойки, нито една от които не би могла да е по-голяма от Джейсън, ги зяпаха иззад оградата и дори не си и помисляха да се крият зад близките слезови храсти. Едната беше чернокоса, а другата — светлокоса. И двете бяха много привлекателни. Джейсън почувства, че се изчервява, и се извърна. От другата страна на улицата, на украсена с връзки билки веранда, седеше на пейка млада, но доста пълничка жена, която пушеше лула. Тя също им помаха с ръка, като при това весело се усмихваше. Този път дърводелецът не отговори на поздрава.

— Странни жени се срещат в тези горски селища — рече той.

— Господин Стаутън?

— Какво?

— Пасторът каза, че са анто… мянки…

— Антиномианки. Като Ана Хътчинсън. И Мери Дайър, която я обесиха в Бостън през шейсета година. И двете твърдяха, че изобщо не е задължително да се изпълняват заветите и заповедите на Господ. Имаха много привърженици, защото, както сам разбираш, има доста хора, на които им е мила такава свобода, в която всеки може да прави каквото си иска.

— Преподобният каза също — Джейсън погледна през рамо към веселата жена с лулата, — че това може да са квакери. Отцепници. А ако… Господин Стаутън, а ако…

— Ако какво?

— Ако това са вещици? Само вещици? Селище на вещици?

— Не ставай глупав, момче.

— Мъжете са като омагьосани… А и скелетът в гората… Господин Стаутън? Нали в Сейлъм…

— Не ставай глупав, казах. Хайде, да се връщаме. Толкова вкусно мирише, че не мога да издържам повече.

Двете млади девойки иззад оградата в двора със слезовите храсти, чернокосата и русокосата, ги съпроводиха с погледи. А очите им бяха блестящи, огнени, натрапливи. Нагли. Джейсън Ривет се извърна. Но чувстваше как от погледите им косата на тила му настръхва.

Ароматната храна се оказа царевица с фасул, поднесена в големи чинии, придружени с огромни хлебчета с тъмнокафяви хрупкави корички и халби с кленов сок. Джейсън и дърводелецът ядяха бързо и ненаситно. Конетабълът Коруин и Абирам Торп се възползваха от случая и за да правят компания, си взеха по още една порция. Чичо Уилям пъхна в устата си голяма щипка тютюн за дъвчене. Преподобният Мадокс бърбореше баналности.

Младите жени, които бяха поднесли ястията, изчезнаха някъде. Заедно с тях се изгуби и Фейт Кларк, майката на малката Верити. И Франсис Флауърс. Джейсън прогони руменината върху бузите си и треперенето в слабините при мисълта, че Франсис се е върнала на ливадата, в купите сено. Прогони настойчивата и дори подробна картина на това какво прави тя там със своя швед.

В къщата останаха само светлокосата Дороти Сътън и другите две жени: пълната Джемайма Тиндал и красивата Анабел Прентис. Когато Джейсън и дърводелецът влязоха, преподобният Мадокс точно хокаше красивата. Джейсън слушаше несъсредоточено. Той беше погълнат от яденето, освен това вече беше слушал пастора по-рано, а именно в Пенакук и Елуис Марш, където Мадокс отговори с подобна реч на изразеното от хората удивление.

— Не те разбирам, жено, наистина не те разбирам! Ако ставаше въпрос за убиец, разбойник, конекрадец или грабител, никой нямаше да се учуди от последствията. Ако тук, в селището, някой ви ограби, опозори, изнасили някое от вашите момичета, вие сами бихте пришпорвали преследвачите, за да намерят престъпника дори накрай света и да го накажат. А когато ние преследваме вещица, вие се учудвате, въртите глави, кривите си носовете, мислите, че не виждам. Магьосничеството е също такова престъпление като убийството, кражбата и изнасилването и дори по-лошо. Отците Пилигрими са решили, че Колонията в Масачузетския залив ще се управлява в съответствие с Божиите закони, а в книгата „Изход“ се казва: „Магесница“…