Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Млъкни, жено! — извика пасторът. — Наистина, ползваме се от гостоприемството ти, но е трудно да се издържи, когато този, който е съд на греха, подхвърля Божие слово. А ти знаеш ли какво е грях? Грях, и то смъртен, е съмнението. И снизхождението. Защото в Светото писание, което цитираш като папагал, е казано още: „Нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жътварите са ангели.“ 168 168 Евангелие от Матей, 13:38, 39. — Б.пр. Но тук, на земята, ние, свещениците и съдиите, трябва да поемем бремето върху собствените си гърбове, ние трябва да изкореняваме злото и да прогонваме дявола, защото ако се поколебаем, ще рухне редът и ще настане хаос!

Дороти, а след нея и останалите жени, се хванаха за главите, показвайки с това, че думите на преподобния са ги ужасили. Коруин изсумтя, но Мадокс не му обърна внимание.

— Води се война! — крещеше той, почервенявайки. — Вечна война! Война с дявола, но също и със земния враг! Ние сме обкръжени от врагове! На север са французите, на юг — папистите испанци, вечните врагове на истинската вяра! Как да им се противопоставим, ако рухне редът? Не можем! Затова онези, които подриват реда, като вещиците, са предатели, вървящи ръка за ръка с врага. А за предателите има само едно наказание — смърт. Това иска законът, това иска Бог! А който помага на предателите и вещиците, самият той е престъпник и заслужава смърт! По човешка присъда, а ако я избегне — по Божия! Бог ще накаже снизходителните към вещиците, както е наказал и Ахаб! Но ние няма да проявим снизхождение! Ще хванем отвратителната престъпница! И ще се изпълнят думите на Светото писание, че „кучетата ще изядат Йезавел при рова на Езраел“ 169 169 Трета книга на царете, 21:23. — Б.пр. !

Навън залая куче с голям усет към драматизма. После отново настъпи дълга тишина.

— Моля за извинение, господа. — Анабел Прентис се изправи и с малко сладострастен жест изпъна дрехата си. — Задълженията ме зоват.

Веднага щом излезе, Мадокс даде доста явен знак на Абирам Торп. Но той още не беше оставил халбата си, когато се изправи Адам Стаутън. Пасторът сви рамене, съгласявайки се. Абирам Торп въздъхна с облекчение и придърпа към себе си чинията с царевицата.

— Аз също… — помоли Джейсън Ривет, опитвайки се да заглуши къркоренето в корема си. — Аз също трябва…

Дороти Сътън майчински се усмихна.

— Когато излезеш от къщата — вляво, момче. Няма как да се объркаш.

След малко Джейсън Ривет вече седеше върху дебелата дъска с дупка по средата и мъжествено се бореше с реакцията на организма си срещу първия от два дни насам обилен обяд, гонеше мухите и наблюдаваше света през изрязаното във вратата сърчице. „Това е някакво много странно селище — мислеше си той. — Дори клозет си имат. Дърводелецът Стаутън напразно ми се присмиваше. Интересно, къде ли последва той чернокосата Анабел Прентис? И къде ли се намира сега и какво прави Исмаил Сасамон? Дали е открил нещо?“.

Първите следи, на които се натъкна Исмаил Сасамон, водеха от оградите към реката. Индианецът чуваше разнасящия се шум от плискане на вода. Но нито една от перачките не можеше да е преследваната Харгрейвс. Харгрейвс куцаше с единия си крак, Исмаил вече се беше нагледал на следите й, можеше да ги разпознае дори нощем.

Той свърна зад дървен хамбар и излезе при ограда със слънчогледи от двете й страни. Надуши дим, който силно подразни гърлото му. Бързо установи, че източникът му е пчелин. Две жени с шлемове с мрежи, едната, ако се съди по ръста, по-скоро девойка, събираха мед, заобиколени от жужащи над кошерите пчели. Исмаил добре огледа жените. По необходимост, за да е сигурен. Високата фигура приличаше на преследваната Харгрейвс. Но индианецът скоро се увери, че не е тя. Движеше се по различен начин.

Той продължи нататък. След поредната ограда, при отворените врати на барака за дърва, се сблъска с Фейт Кларк, майката на малката Верити.

Той се поклони ниско и понечи да премине покрай жената, без да вдига поглед към нея. Когато обаче се озова до нея, тя го хвана за ръкава. Той опита да се изтръгне, но тя не го пусна. Индианецът се огледа, изплашен не на шега.

— Не се бой — каза Фейт.

„Лесно ти е да го кажеш“ — помисли си Исмаил, когото две години по-рано бяха пребили безмилостно, до кръв, за много по-невинен контакт с бяла жена.

— Никой не ни вижда и няма да ни види. — Жената сякаш четеше мислите му. — Исках да ти задам само няколко въпроса, библейски Исмаил Сасамон. Първо: даваш ли си сметка, че изобщо не се казваш Исмаил Сасамон? Явно не — отговори си сама тя, след като той не само не отговори, но и нито един мускул не трепна върху тъмното му, силно изсечено лице. — А знаеш ли от кое племе си? Отговори?