Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— От пасамакодите.

Насред бараката, заобиколен от цепеници и стружки, имаше голям пън за цепене на дърва. Фейт Кларк се наведе и остави върху него няколко предмета. Исмаил Сасамон потрепна. Вътрешно. Но външно не показа ни най-малко изненадата си.

Гердан с бели и виолетови раковини. Три свързани едно с друго орлови пера. И покомокон — ръбеста тояга от твърдо дърво.

— Наистина интересна и в същото време тягостна игра на съдбата — продължи жената, наблюдавайки го внимателно — е, че именно ти прислужваш като ловджийско куче на потомъка на проповедник баптист и проститутка от Ийст Енд, извадени от затвора в Нюгейт, натоварени насила на кораб и изпратени в Новия свят. Защото не си пасамакод и името ти не е Исмаил.

И този път индианецът не реагира по никакъв начин.

— Не си пасамакод и името ти не е Исмаил — повтори напевно Фейт Кларк. — Ти си от рода на Лосовете от племето на уампаноагите, и се казваш Покумтук, син на Уахунса, който е бил син на Нинигрет. Тази, която смяташ за своя майка, е скрила истинското ти име и произход, за да не узнае никой, че си дете на Меномини, сестрата на Метакомета, великия сахем на уампаноагите. Да, този същият, когото дженгизите 170 170 Индианско наименование на бялата раса. — Б.пр. са наричали крал Филип, предводителят на голямото въстание през 1675 година. Този, чието име все още предизвиква у дженгизите ужас и се асоциира с кръв и пожарища.

Той дори не усети момента, в който започна да се поклаща и тихо да й приглася.

— Треперете, дженгизи! Идват уампаноагите, идват нарагансеките, идват нашуите, идват бойците нипмуки и пекоти. Отмъщение! Ще пролеем кръвта ви, дженгизи, ще ви удавим в морето, през което дойдохте, за да крадете земята ни, да ни убивате и да ни заразявате с болести. Отмъщение! Добрият бял е мъртвият бял! Помниш ли, Покумтук, сине на Уахунса? Ти беше само на шест години, но трябва да помниш! Как се лееше кръвта на дженгизите под ножовете и томахавките на воините, как те бягаха в паника, как падаха селищата им! Трябва да помниш как се виеше огънят над покривите на домовете на Суанси, Таунтън, Мидълфрантик, как горяха Брукфилд, Хадли, Нордфилд, Дирфилд, Мидфилд и Рентам…

— Горяха не само домовете им — продължи жената, вече на езика, който Исмаил започваше да разбира, макар и с усилие. — Огънят изгаряше отвратителните им английски имена. Прекръстените от дженгизите местности се пречистваха от огъня, възраждаха се, отново ставаха тези, които са били: Опеханкануг, Нонантум, Натик, Кискимин, Покопопук, Уапанге, Масапекуа, Мутамусимсак, Тауакони, Лапоуинса…

— Но надеждите се разсеяха бързо, победата се превърна в поражение, а поражението — в клане. Великият сахем Метакомета, наричан крал Филип, беше убит предателски от подкупен от дженгизите ренегат. Твоят баща, Уахунса, бил ранен и дженгизите го заклали при Големите блата Окефеноке. Истинската ти майка, Меномини, дъщерята на Киниква, загинала с разбита от приклада на мускет глава. Вземи гердана. Вземи покомокона. Вземи и това.

Исмаил Сасамон-Покумтук видя върху пъна томахавка. И нож — прекрасен, дълъг, остър стоманен нож, с каквито някога търгуваха холандците край Олбани.

— Добрият дженгиз — каза жената — е мъртвият дженгиз.

Исмаил Сасамон, продължавайки да танцува, разкопча и захвърли кафтана си. „Шенектади — помисли си трескаво той — не е никакво Олбани. Не Уорчестър, а Куисингамон, не Белмонт, Лин и Арлингтън, а Пекуосет, Саугус и Менотоми. И Шавмут, а не Бостън. Стига с този Бостън!“.

Той разкъса ризата си и я хвърли на земята. Стига shirt . Стига boots . Стига breeches и stockings 171 171 Риза, обувки, панталони, чорапи (англ.) — Б.пр. .

Исмаил Сасамон се възраждаше и пречистваше, освобождаваше се от имена и названия.

Адам Стаутън заслони очите си с длан — слънцето го бе заслепило за миг. Но този миг беше достатъчен. Анабел Прентис, чернокосата красавица, която той следеше, изчезна. Просто изчезна.

Той постоя малко на място и се огледа. Мълчаливите дърводелци-чужденци бяха изчезнали от строежа. Сега при скелето на бъдещия хамбар беше поставена дълга маса, около която се суетяха три жени. Той вече беше виждал две от тях — много млади, чернокоса и светлокоса. Това бяха девойките, които толкова внимателно разглеждаха Джейсън Ривет по време на одевешната му разходка със Стаутън. На верандата на близката къща, заобиколена от връзките билки, седеше още една от жените, които дърводелецът вече беше виждал — пълничката с лулата.