Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Не се чувствам добре.

„И изобщо не лъжа — помисли си Моника. — Само при мисълта за вашата шумна компания ми става зле. Не разбирам шегите ви. Вашето веселие не ме забавлява, даже напротив — дразни ме. И не съм сигурна дали това не ви е целта.“

— Наистина, Моника — чуруликаше Елка, застанала до шезлонга, точно над нея. — Трябва да идваш. Не можеш да си представиш колко е красиво там, при реката…

„Александре — помисли си Моника, — не ми засланяй слънцето.“ 18 18 Думи на Диоген, казани на Александър Велики. — Б.пр.

— Нали го знаеш Яцек, този историк, който живее сам в дванайсети номер — Яребицата втри остатъка от крема в дланта си, пръсвайки наоколо мириса на „Пондс“, — колегата на онзи блондин, който има тъмносиньо ауди, знаеш…

Знам.

— … Той разказва толкова интересно.

Знам.

— … за историята на това място, за войните, за преселението на народите, за сбирките на вещиците на шабат, за култа към някакви там демони, за археологическите разкопки, казвам ти, Моника, мога да го слушам с часове. Знаеш ли, че той ме разпитваше за теб?

— Кой? — Моника вдигна глава.

— Яцек. Този историк.

— За мен?

— За теб. Откъде си, къде работиш. Хвърлил ти е око, Моника. Късметлийка си. Страхотно момче.

О, Боже.

— Не казвай, че не си забелязала как те гледа. А, Моника?

Забелязах, забелязах.

— Не, Ели. Не съм забелязала.

— Наистина не знам как да разговарям с теб — намуси се Яребицата. — Какво те мъчи, момиче? Нещо не изглеждаш добре. Да не си в цикъл? Ох, извинявай, не прави такива физиономии. Ще тръгвам. Разбрали сме се за след половин час, отивам при тях. Ще се върнем за обяд. Или за вечеря. Чао.

— Чао, Ели.

Между клоните на един крив бор някакъв паяк беше изплел паяжина — фина, изящна работа. „Красивото в природата си има цел — помисли си Моника, — то не е красиво чисто естетически. Има си цел, дори и тази цел да е убийство.“

На страницата кацна една божа кравичка. Моника я изтърси с поклащане на книгата.

— Лети към небето — прошепна тя.

Божата кравичка не падна на земята, а в полета си разтвори неловко крилца и се понесе нагоре — право в центъра на паяжината.

Огромният паяк-кръстоносец с пухкаво коремче изскочи от укритието си, разположено в едно свито, омотано с пашкул листо. Божата кравичка, без да бърза, късаше нишките на паяжината с натиск на хитиновата си обвивка. „Още малко, и ще изпадне“ — помисли си Моника.

Но паякът беше по-бърз.

„Бягай — помисли си тя, стиснала зъби. — Бягай, паяко! Хайде!“.

Паякът затрепери върху нишките и мълниеносно се метна в свитото листо.

„Уплаших го“ — помисли си Моника учудено, но веднага реши, че това са глупости, просто паяците мразят повече от всичко на света червени бръмбари, покрити с хитинова обвивка. Предпочитат меките и сочни мухи. Това е ясно като бял ден.

Тя потрепна, когато чу стъпки зад гърба си.

— Здравей, Моника.

— Здравей, Яцек.

О, Боже.

— Както винаги, забила нос в книгата? Моника, обръщам ти внимание, че си на почивка. Явление, което се случва веднъж годишно, и за жалост приключва бързо. Наистина, всяка минута е ценна. Моника!

— Слушам те, Яцек.

— Яребицата ми каза, че не искаш да дойдеш с нас на реката. Че уж си отказала, категорично си отхвърлила предложението. Това ме огорчава особено много, тъй като предложението беше мое. И така, дойдох да поправя грешката, каквато беше използването на Яребицата за посредник. Трябваше да те поканя сам. Отдавна.

Иди си, моля те. Чувствам се зле, когато стоиш така и ме гледаш. Не искам погледа ти. Не искам погледът ти да ме докосва.

— Ела с нас, Моника.

Иди си, моля те.

— Не… Извинявай. Може би следващия път.

— Нима четенето, на което си се посветила, е по-интересно от перспективите за моето… нашето приятелство? Какво четеш, Моника?

— Ох… Това е поезия, Яцек. Старинна немска поезия.

— Това го виждам. Разбрах по готическите букви, които не обичам да чета, въпреки че учителят ми по немски все пак успя да ми набие в главата основите на езика на Гьоте. На кого са тези стихове?

— Не мисля…

— … че тези стихове ще са познати на един обикновен историк? Ех, филолози. Колко често си присвоявате монопола в познанията по литературата и езиците. Имаш ли в себе си поне мъничка хазартна жилка, Моника?

Тя вдигна поглед, давайки си сметка, че вдига също така и лицето си с очилата.

— Не разбирам…

— Предлагам ти малка игра с висок залог. Съвсем като при Пушкин — тройка, седмица и асо. Ако въз основа на един-два стиха позная чие е стихотворението, ще дойдеш с нас. Ако сгреша, ще си отида с тъга и няма да ти досаждам повече.