Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Тя се зачуди за момент. „Невъзможно — помисли си. — Толкова слабо известно е“…

— Добре — каза тя, като наведе глава, за да не забележи той усмивката й.

— Валтер фон дер Фогелвайде, средновековен немски поет и трубадур, живял на границата между дванайсети и тринайсети век — разсмя се той. — Стихотворението се казва „ Unter den Linden “. Загуби, Моника. Дамата ви е бита, другарю Херман. Вземам всички рубли от масата 19 19 Цитат от „Дама пика“ на Пушкин. — Б.пр. .

Тя се усмихна отново, този път без да се крие. „Какво пък — помисли си, — възможно е“…

— Между нас казано — рече той, — отива ти.

— Какво?

— Средновековната поезия, песните на трубадурите — каза той, гледайки я в очите. В очилата, поправи се тя мислено. — Това ти отива. Поетична натура си, очарователно старомодна, със сложна душевност, самотна. Магия. Е, светлокоса елфке, приготвяй се. Тръгваме.

— Да — каза тя, все още леко усмихната. — Е, щом съм дала дума… След малко ще дойда при вас. След малко.

— Чакаме те.

Тя не стана веднага. Седеше, отпуснала глава, вглеждайки се в готическите букви, криволичещи и трепкащи като малки знаменца, развяващи се върху остри кули. Чуваше дрънкане на лютня, далечно и тихо.

Белият еднорог заставаше на задните си крака върху зеления гоблен в хералдическа стойка.

Върхът на хълма беше равен и плосък, като отрязан с бръснач. Къщичката с варосани стени, разположена сред криви ябълкови дървета, примамваше. Викаше я при себе си.

Тя се спря нерешително, гледайки как всички тичат надолу към реката по песъчливия, нагрят от слънцето склон. Чуваше мъжките възгласи и смях, далечното, тихо подрънкване на касата бира. Писъците на девойките, достигнали мократа ливада.

— Интересен хълм, нали? От пръв поглед се вижда, че не е с естествен произход.

— Така ли, Яцек? Защо да не е естествен?

— Виж колко правилна е формата му. Виж местоположението му. Моника, тук може някога да е имало крепост, отбранявала брода през реката. А може да е било храм на някаква богиня, почитана от поморяните 20 20 Поморяни — западнославянски племена, живели до XVI — XVII в. в низините на Одра на крайбрежието на Балтийско море. — Б.пр. . Или място за жертвоприношения, свещен хълм на езичници пруси, готи или случайно попаднали тук келти? Толкова народи са минали през тези места, толкова още неизследвани неща крие тази пръст… Е, да вървим. Ще поговорим още за това в прекрасния ни бивак.

— Сега… сега ще дойда при вас. След малко.

— Защо?

— Искам да се разходя — наведе глава тя.

— Ако позволиш…

— Не — отговори тя бързо. — Извинявай. Сама.

Защо ме гледа така?

— Добре, Моника. Но не забравяй, че те чакаме. Бих искал да си с нас. С мен.

— Ще дойда.

Хълмът. Не е естествен?

Пристъпи напред. Изведнъж почувства, че трябва да продължи да върви напред. Защото зад гърба й беше черната стена на гората, мокра, тъмна и тревожеща, а отпред — слънцето и блестящата лента на реката в подножието на хълма, сред елшите. Гората я отблъскваше, шептеше с глас, в който се усещаше злоба и заплаха. Бялата къщичка над склона беше светла, топла, дружелюбна. Викаше я, привличаше я към себе си, уговаряше я.

— Добър ден… Има ли някой тук?

Тъмни сенки, в мрака се е врязала ивица светлина, изпълнена с кръжащи прашинки. „Влизам неканена в чужд дом — помисли си тя. — Сега някой ще влезе, ще ме погледне с неохота и ще се почувствам отхвърлена, наранена. И ще се разстроя, макар и сама да съм си виновна за всичко. Както винаги.“

Стая, пълна с тъмни мебели. Тежък, предизвикващ гадене мирис на билки.

— Добър ден! Извинявайте…

На масата — чаша с метална поставка, кафеена чашка с лъжичка вътре, очила с тънки рамки.

И книги.

Тя се приближи, без да знае защо. Книгите бяха стари, с олющени картонени подвързии. Позлатените букви, подсказващи, че това е енциклопедията на Оргелбранд, бяха изтъркани и едва можеха да се разчетат. Разгъна корицата на първия том, който й попадна.

Това не беше енциклопедията на Оргелбранд.

Тази готика не носеше със себе си дрънкането на лютня. Тази готика беше черна и зловеща, тя крещеше грозно, по тевтонски.

„ Geheymwissenschaften und Wirken des Teuffels in Preussen “, Johann Kiesewetter, Elbing 1792 21 21 „Тайни науки и дяволски деяния в Прусия“, Йохан Кийзеветер, Елбльонг 1792 г. (нем.) — Б.пр. . На заглавната страница се виждаха пентаграма, знаците на зодиака и други символи, странни и тревожни.