Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Друга книга. И отново под фалшивата обложка — натежали от редове страници и истинското заглавие: „ Dwymmermorck “. Само заглавието и нищо друго.

Следващата книга. Друг шрифт. Човек с главата на козел, скръстил ръце с дълги пръсти върху хлътналите си гърди. „ La lettre noire — Histoire de la Science Occulte “, Jules de Bois, Avignon 1622 22 22 „Черни записки, история на окултните науки“, Жул дьо Боа, Авиньон, 1622 г. (фр.) — Б.пр. .

Поредната — почти разпаднала се — книга с три крещящи думи, изписани с огромни паяковидни думи насред полуизгнилата страница: „ Gondelman, Tractatus de Magiis “ 23 23 „Трактат за магията“, Гонделман (фр.) — Б.пр. .

И следващата.

Когато се пресегна, за да разгърне фалшивата оргелбрандова обложка, ръката й трепереше, сякаш затъвайки в невидима преграда, в аура, забраняваща достъпа. В същото време друга сила, противоположна, сякаш привличаше ръката като магнит.

„Огледало на черната бисурманска магия“ от Абдул Алхазрет 24 24 Герой от произведенията на Лъвкрафт. Абдул Алхазрет е авторът на „Некромоникон“ — Б.пр. . Превел Иенджей Шлешковски, йезуит А.М.Б.О. в Краков, печатница на Николай Зборски, JKM Ord , печатар, 1696 г.

Тежки, слепени, окъсани страници, бледи полуизтрити редове. Тя понечи да обърне страницата.

Нещо я спря. Нещо, което заседна в гърлото й, прилепна към небцето й — ужас, отвращение, предизвикващо гадене омерзение. Струваше й се, че лепкавите букви от страницата незабележимо започват да пълзят по ръката й. Тя затвори книгата и потрепна — в ушите й, в главата й изведнъж експлодира хорово, многогласно пеене, чуруликане, вик, неразбираеми думи.

„Да изляза — помисли си тя. — Трябва да изляза оттук.“

Въпреки това се пресегна към поредната книга. „ Phänomene, Dämone und Zaubereysunden “, R. Ennemoser, Nürnberg 1613 25 25 „Явления, демони и магии“, Р. Енемозер, Нюрнберг 1613 г. (нем.) — Б.пр. . Обърна страницата.

Бял еднорог, вдигнал се на задните си крака в хералдическа стойка. Отвори книгата някъде по средата. Размитите готически букви сякаш се размърдаха, набивайки се в очите и в съзнанието й.

… wie lautet der Name des Dämons? Der Hagre Junge, da er unseren geheymen Sünden und unsre Bösheyt frisset und trotzdem hager bleybet. Das Brennende Kind, das mit Hasse brennt. Und der echte Name? Der ist unaussprechlich, schrecklich. Deskath, was zugleych Die Wahrheyt oder Der Betrug bedeutet. Zernebock, der Schwartze Wahnsinn… 26 26 Как звучи името на демона? Слабият юноша, който яде греховете ни, тайната ни и злобата ни, си остава слаб. Огнено дете, което гори от омраза. Как звучи истинското му име? То е ужасно, не бива да се произнася. Името му е Дескат, което означава истина и лъжа. Цернебок, черно безумие (нем.); Цернебок е германска версия на славянския Чернобог. — Б.пр.

Върху страницата падна бърза сянка, на масата тежко и безшумно се приземи огромен черен котарак. Моника отстъпи, сподавяйки вика си. Котакът я изгледа недружелюбно със златистожълтите си очи, протегна се, скочи от масата и се настани на леглото.

Старицата беше дребна, но изправена; лицето й, набраздено от бръчки, беше сериозно и съсредоточено. Имаше големи, необичайно светли очи — толкова светли, че изглеждаха почти прозрачни, като кристали, като шлифовани опали.

— Извинявайте, госпожо — измънка Моника. — Вратата беше отворена. Знам, че не трябваше…

Тя сложи ръце зад гърба си и започна да чупи пръсти. Както обикновено.

— Няма проблем — каза старицата, приближавайки се до масата. Хвърли бърз поглед на отворената страница и затвори книгата. — Този дом е отворен за всички, които искат да влязат — каза тя. — Слушам те, дете.

— Аз… Аз напълно случайно. Минавах наблизо и… Аз съм с тези, които са при реката… Сигурно сте видели колите…

— Ти изобщо не си с тези, които са при реката — поклати глава старицата. — А би трябвало. Би трябвало да си с тях, а в същото време си тук. Защо?

Моника отвори уста.

— Отговор на въпрос ли търси в книгата? Това не е най-добрият начин, дете. Още по-малко пък бих те посъветвала да използваш тези книги, които са тук.

— Още веднъж моля за извинение. Не биваше… Тръгвам си.

— Без да зададеш въпроса си?

— Какъв въпрос?

— А това, мило дете, не го знам. — Светлите очи на старицата изсветляха още повече. — Не мога да знам въпросите предварително. Знам само отговорите, и то далеч не всичките.

— Аз… не разбирам. Тръгвам си.

— Както искаш. Ако пожелаеш да се върнеш и да зададеш въпроса, помни, че домът на старата лекарка винаги е отворен.

Господи, помисли си Моника. Попаднах на селска баба. Която прави аборти. Тя си мисли, че аз…