Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Фактът, че Моника Шредер съзнаваше прекрасно всичките изброени факти, само усложняваше нещата. Давайки си сметка, че не е в състояние да се разхубави, когато стана пълнолетна, Моника планомерно и последователно правеше всичко възможно да не се откроява, да се слее с тълпата, да стане обикновена и незабележима. Тази своеобразна мимикрия, имаща за цел да замаскира и скрие непривлекателността й, естествено, водеше до напълно противоположни резултати.

Точно в момента, в пет часа сутринта, застанала пред напуканото огледало в пронизания от ивици светлина полумрак на стаята си в къмпинга, Моника повече отвсякога усещаше своята непривлекателност. Разкайваше се, че е тръгнала на тази почивка, на това пътуване в пустошта, без никакви удобства; пътуване, което трябваше да бъде романтично, а се оказа изключително тягостно. Туристическа агенция „Ромар тур“, спомни си тя. „Ти си самотен? Съобщи ни възрастта си, професията, образованието, интересите си. Напиши ни за какво си мечтаеш, и ще ти осигурим почивката на твоите мечти.“

Почивката на моите мечти…

Тръгна на това пътуване, защото беше самотна и не искаше да изкара едно самотно лято в града. „Ромар тур“ не лъжеше и не преувеличаваше, макар че при подбора явно отдаваше предпочитание на графата „Образование“ в анкетата си. Наоколо гъмжеше от загорели докторантки и разведени доценти.

Почивката на моите мечти…

Пътуването трябваше да стане за Моника още един опит да докаже на себе си, че обича да е в компания. Опит, който както множество предишни се беше оказал неуспешен. Моника за пореден път не доказа нищо на себе си, освен факта, че мрази самотата.

А тя беше сама. Все си беше сама. Случайната й съквартирантка, Елка, незнайно защо наричана Яребицата, която през първите няколко дни на почивката беше доста раздразнена от чуруликането, безгрижието и царящия наоколо безпорядък, напоследък имаше навика да изчезва вечер и да се връща късно през нощта. А понякога — като в момента — чак на сутринта. Моника нямаше никакви съмнения относно текста, който Яребицата беше записала в графата „Интереси“ в анкетата на „Ромар тур“.

В началото Моника се ужаси — боеше се, че Яребицата е от девойките, които смятат цветистия и подробен разказ за един вид финал на играта, за естествено и необходимо допълнение към нощните преживявания. Това Моника определено нямаше да може да го понесе. За щастие Елка не беше бъбривка. Даже напротив, беше дискретна. Което обаче не й пречеше съвсем спонтанно да демонстрира задоволството и превъзходството, които в природата проявяват харесваните самки спрямо пренебрегваните.

Моника Шредер не се чувстваше пренебрегната. Беше на двайсет и шест години и имаше зад гърба си цели две сериозни еротични преживявания. Характерът и развитието им я караха да не жадува трети опит.

И все пак…

— Не съм красива — каза тя на пукнатото огледало. И не се разплака. Твърде горда беше за това.

„Няма нищо по-лошо от това да започнеш деня със сълзи“ — помисли си Моника.

Денят? Това още не можеше да се нарече ден. Ваканционният къмпинг спеше сладък сън, чакайки слънцето да доизсуши росата и да нагрее въздуха, режещ, хапещ кожата със студенината си.

Тя легна, вдигна нагоре възглавницата, пресегна се към книгата си. Опита се да намери мястото, докъдето беше стигнала предишната вечер, сънлива и изнервена от дългото чакане на Елка. Вместо това се върна към началото, на страницата, означена с малка, изсушена теменужка. Любимото й място. „Само няколко стиха — помисли си тя. — Само няколко.“

— Тандарадай — прошепна тя замислено, отпускайки книгата. Затвори очи.

— Тандарадай… — каза минезингерът 17 17 Минезингер — средновековен немски поет и певец, изпълняващ песни в стил минезанг (вид средновековна рицарска лирика, в която се възвеличава любовта). — Б.пр. .

Беше много слаб, даже мършав. Развяваното от вятъра наметало обгръщаше плътно фигурата му, което подчертаваше още повече тази мършавост. Сянката му, тънка и права като черна линия, падаше върху гоблен, на който бял еднорог беше застанал на задните си крака в хералдическа стойка.