Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

И тогава с крайчеца на окото си тя зърна мечето.

То беше съвсем мъничко и от тоя вид червено, който не може да се срещне в природата. Тифани знаеше какво е това. Уентуърт обожаваше желирани мечета. На вкус бяха като лепило смесено със захар и бяха направени от 100% Изкуствени Добавки.

— А, — каза тя на глас — брат ми със сигурност е минал от тук.

Тези думи предизвикаха осезаемо вълнение.

Тя тръгна напред четейки на глас за Хрипове в Ноздрите и Олюляваници, но без да пропуска да оглежда земята. И ето, намери още едно желирано мече, този път зелено, едва-едва виждащо се в торфа.

Тъй значи , помисли си Тифани.

Малко по-нататък имаше една арка от три камъка — два големи балвана и трети преметнат отгоре им. Тя вече беше минавала под него и нищо не се беше случило.

Но нищо не би и трябвало да се случи, помисли си тя. Никой не оставя входове към своя свят, през които да може да мине всеки , иначе хората ще си влизат и излизат по случайност. Трябва да си го знаеш къде е.

Може би само така се задейства.

Отлично. Тогава вярвам, че това е входът.

Тя мина под свода и видя изумителна гледка: зелена трева, синьо небе, започващо да порозовява поради залязващото слънце, няколко малки бели пухкави облачета и топъл наситено-меден оттенък на всичко околовръст. Изумително беше, как изобщо можеше да има такава гледка. И това, че Тифани я виждаше почти всеки ден откакто се помнеше, не я правеше по-малко фантастична. А като бонус даже нямаше нужда да я гледаш през каквато и да е каменна арка. Можеше да я видиш практически от всякъде .

Освен дето…

… нещо не беше наред. Тифани мина под арката няколко пъти и все още не беше сигурна. Тя разпери пръсти на ръка разстояние от лицето си опитвайки се да измери колко високо над хоризонта е слънцето.

И тогава видя една лястовица, подгонила муха, и един вираж я заведе зад камъните.

Ефектът беше… странен и почти разстройващ. Птичката прелетя зад камъта и очите на Тифани тъкмо да проследят полета и… но лястовицата я нямаше. Трябваше да се появи, а я нямаше. А после изникна хем вътре в отвора, хем и от другата страна едновременно.

Все едно някой ти беше извадил очите и разменил местата им.

Гледай за място дето времето не си пасва…

— Светът, който се вижда през отвора закъснява поне с една секунда от този тук — обяви Тифани, стараейки се да звучи колкото се може по-уверена — Мисл… Сигурна съм , че това е входът.

Нак Мак Фийгълите засвиркаха възторжено и запляскаха и се втурнаха към нея през торфището.

— Леле, ми то беше велико туй твойто четмо! — поздрави я Роб Секигоопрай — Я не сфанах нито дума!

— Епа да, оно требе да е могъща реч, щом не мо’ем да вденем за к’во по гяволите иде реч! — отбеляза друго едно пиктси.

— Ей, определено го имаш ти келдинлъко у тебе, гос’жа — каза и Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.

— Епа да! — обади се и Прост Уили — Направо ни утепа га ги зърна бонбонките, ма ич не се издаде! Ние си мислехме дека онуй зеленото нема да го видиш!

Останалите пиктсита спряха да ликуват и го изгледаха.

— Сега па що рекох? Рекох ли нещо? — сепна се той.

Тифани клюмна:

— Значи вие всички знаехте прохода, нали?

— Епа да — призна Роб Секигоопрай — Ми ние тея работи си ги отбираме. Ми ние едно време, найш ли, живехме у земята на Кралицата, ма се разбунтувахме срещу злото й царуване и…

— И га сторихме туй и она ни изрита на основание оти целото време бехме фиркани и крадвахме и се тепахме — допълни Прост Уили.

— Ма ич не беше тъй! — изрева Роб Секигоопрай.

— А вие искахте да видите, аз мога ли да го намеря пътя, а? — побърза да попита Тифани преди да е започнал бой.

— Епа да. И убаво се оправи, моме.

Тифани поклати глава:

— Не, не се оправих. Това не беше истинска магия. Не я мога аз нея. Аз само гледах кое как е и схванах как е цаката. Всъщност това беше измама.

Пиктситата се спогледаха.

— Убава работа — каза и Роб Секигоопрай — Че що е магия бре? Да махаш с клечка и да речеш неколко дребни вълшебни думи ли? Епа требе ли му акъл за туй? Ма да ги гледаш нещата, ма верно да ги гледаш и да му фанеш цаката, е на туй му викам аз истинска дарба.

— Епа верно си е — присъедини се за изненада на Тифани и Уилям гонагъла — Ти си ги ползва очите и си я ползва чутурата. Е туй е дето я върши истинската бабаяга. А баенето оно е за парлама.

— О — ободри се Тифани — Наистина ли? Е добре тогава… ето я нашата врата, хора!