Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Слънцето се спускаше и сенките се издължаваха. По такова време Варовитище издаваше тайните си. На някои места, при подходяща светлина, можеше да се съзрат краищата на стари полета и коловози. Сенките показваха неща, които не можеше да се видят и по най-яркото пълнопладние.

Тифани си беше рекла, че като има „пълнолуние“, защо пък да няма „пълнопладние“.

Но сега не се виждаха даже следи от копита. Тя обиколи трилитоните, приличащи малко на големи каменни порти, но нищо не се случи дори когато тя минаваше през тях и на едната и на другата страна.

Това не беше по плана. Трябваше да има вълшебна врата. Тя беше сигурна, че трябва.

Ушите и изпищяха, което значеше, че някой е надул гайдата. Тя се огледа и зърна Уилям гонагъла изправил се на един срутил се камък. Бузите му се бяха издули, както и торбата на гайдата.

Тя му махна:

— Виждаш ли нещо?

Уилям извади тръбата от устата си и ушите и спряха да пищят.

— Епа да — рече той.

— Пътя към страната на Кралицата ли?

— Епа да.

— Е, ще бъдеш ли толкова добър да ми кажеш къде е?

— Оти да го казвам на келдата — отряза я Уилям — Она мо’е да си го види сама.

— Но ти би могъл да ми кажеш!

— Епа да, а па ти би могла да ми кажеш „моля“ — отговори и Уилям — Я съм на деведесе и шест годин. Я да не съм ти кукла у кукленското ти къще. Твоята баба си беше жена на место, ма оти па да ми заповедва некое дребно-ситно моме-бърбунка.

Тифани зяпна за момент и после извади жабока от джоба на престилката.

— Бърбунка? — попита настоятелно тя

— Значи нещо много малко — каза жабокът — Повярвай ми.

— Той ли ме нарича мене малка…!

— Ми я съм по-голем отвътррре! — възрази Уилям — И чини ми се, дека татко ти ич нема да се зарадва ако му доде некое дребно великанско моме да му заповедва на него налево надесно!

— Старата келда заповядваше на хората!

— Епа да! Она си го заслужи уважението! — гласът на гонагъла отекна от камъните.

— Моля те, не знам какво да сторя ! — изхленчи Тифани.

Уилям я погледна и й рече с по-благ глас:

— Епа, дотук ич не я караш зле. Ми ти го отърва Роб Секигообрай от женитбата и не потъпка правилата и си оправно моме, признавам ти го. И че го намериш пътьо ако ще да мине некое време. Само не тропвай с крак и не чекай свето да ти уйдисва. Найш ли, ти само ревеш за бонбонки. Ползвай си ги очите. Ползвай си я чутурата.

И той пак взе гайдата, наду бузите си докато и тя не се изпълни и ушите и отново изпищяха.

— Ами ти, жабок? — попита с надежда Тифани, надничайки в джоба на престилката си.

— Опасявам се, че ще трябва да се оправяш сама — отговори и той — Какъвто и да съм бил по-рано, със сигурност не разбирам от намиране на невидими врати. И, ако ми позволиш да отбележа, на мен също не ми харесва да ме притискат.

— Но… Аз не знам какво да правя! Някоя вълшебна дума ли има, която да трябва да кажа?

— Не знам, дали няма някоя вълшебна дума, която да трябва да кажеш — каза жабокът и й обърна гръб.

Тифани осъзнаваше, че Фийгълите вече бяха тук. Те имаха гадния навик да бъдат изключително тихи когато поискат.

О не, помисли си тя, та те си мислят, че аз знам какво да правя! Не е честно ! Никой не ме е учил на това. Не съм ходила на училище за вещици! Даже не мога да го намеря! Проходът трябва да е някъде наоколо и със сигурност има белези, но аз не ги знам! Те ме наблюдават, за да видят дали бе бива. А мен ме бива със сиренето и толкова. Но вещицата Се Оправя с Нещата…

Тя върна жабока в джоба на престилката и усети тежестта на книгата „Болести по овцете“.

Когато я извади, дочу надигащата се въздишка от насъбралите се пиктсита.

Те си мислят, че думите са вълшебни…

Тя отвори книгата наслуки и сбърчи чело:

— Задръстки — зачете тя на глас. Пиктситата край нея закимаха с глави и се заръчкаха с лакти, докато тя продължи да чете:

— Задръстките са гърчове при шилетата, които може да доведат до възпаление на долните проходи. Не се ли лекува овреме, може да доведе до много по-сериозно състояние като Зачервявка. Препоръчва се ежедневна доза терпентин докато не свърши или гърченето или терпентинът или овцата.

Тогава тя се престраши да се огледа. Фийгъли я зяпаха от всички камъни и могили наоколо. Изглеждаха впечатлени.

Обаче думите на „Болести по овцете“ не придвижваха нещата с вълшебния проход.

— Пършивина — продължи да чете Тифани и долови вълни от стаяване на дъх — Пършивината е състояние на лющене на кожата, особено около седалището. Терпентинът е полезно средство…