Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Прост Уили излезе напред, потейки се от гордост и смущение и протегна към нея споменатата китка. Някога това вероятно са били убави цветенца, но той беше схванал малко превратно идеята за късане на цветя. Разнищени парчета от стъбла, листа и от цветчета стърчаха от всички страни на юмрука му.

— Колко мило — промълви Тифани, сръбвайки още една глътка чай.

— Убаво, убаво — продължи Роб Секигоопрай бършейки си лицето — Та ти не би ли ни услужила па да ни ка’еш мън мън мън…

— Они сакат да те питат, за кого от тех че се омъжиш — намеси се с ясен глас Фиона — Туй са правилата. Ти требе да избираш или да се откажеш от келдуването. Ти требе да си избереш мъжо и ден да наречеш.

— Епа да — потвърди Роб Секигоопрай, без да я поглежда.

Тифани беше хванала чашата съвършено неподвижно, но само защото в момента не можеше да помръдне нито един мускул. Мислите и бушуваха: Олеле! Това не може да ми се случи на мен! Не мога… Той не би мотъл… Ние не бихме могли… Та те дори не са… Това е просто смешно! Да бягам!

Но тя осъзнаваше, че от сенките я гледат стотици разтревожени лица. Ще е много важно, как ще се оправиш с това — каза и Вторият Акъл. Всички те наблюдават. И Фиона много иска да те види как ще постъпиш. Наистина не би трябвало да изпитваш вражда към момиче четри лакътя по-ниско от теб, но ти изпитваш точно вражда.

— Е, това беше много неочаквано — каза тя насилвайки се да се усмихне — Голяма чест, разбира се.

— Епа да, верно си е — каза Роб Секигоопрай свел очи към пода.

— И сте толкова много, че няма да е лесно да избера — продължи Тифани с усмивка. А Втория Акъл и каза: И той също не е доволен от тая работа!

— Епа ич нема да е леко — потвърди Роб Секигоопрай.

— Иска ми се само да подишам малко свеж въздух докато мисля — завърши Тифани и не позволи на усмивката си да увехне чак докато не излезе от могилата.

Приведе се и погледът и обходи листата на игликата.

— Жабок! — извика тя.

Той изпълзя дъвчейки нещо и каза:

— Мм?

— Те искат да се оженят за мен!

— Ммм фхм пшм мм?

— Какво ядеш?

Жабокът преглътна:

— Един доста недохранен плужек.

— Казах, че те искат да се оженят за мен!

— Е и?

— Как така „е и“? Ами, че… Само си помисли !

— Е, да де, тая работа с височината — призна жабокът — Сега разликата може и да не изглежда голяма, обаче когато ти се източиш на метър и седемдесет, той ще си остане на не повече от петнайсет сантиметра и…

— Я не ми се присмивай! Аз съм келда!

— Но разбира се, там е цялата работа, нали — възкликна жабокът — Що се отнася до тях, те си имат правила. Новата келда се омъжва за войн по неин избор и се заселва при клана и ражда купища Фийгъли. Би било страшно оскърбление да им откажеш…

— Няма да се омъжвам за Фийгъл! Не мога да раждам стотици дечица! Кажи ми какво да правя!

— Аз ли? Да казвам на келдата какво да прави! Не, не бих посмял. — нацупи се жабокът — И не ми харесва да ми крещиш. Дори и жабите си имат, знаеш ли, своята гордост.

И той пак се скри в листата.

Тифани си пое дълбоко въздух, за да изкрещи и после си затвори устата.

Старата келда трябва да е знаела за всичко това, помисли си тя. Така че… тя трябва да е решила, че ще се справя. Цялата работа е в правилата и те сами не знаят как да се оправят с тях. Нито един от тях не иска да се жени за голямо момиче като нея, макар че никой от тях не би признал това. Всичко опираше до правилата.

Трябва да има начин да се заобиколят. Трябва да има. Но тя трябва да си избере съпруг и да назначи ден за сватбата. Тъй и бяха казали те.

За момент тя се загледа в трънака. И си помисли: Хъм.

После се вмъкна обратно в дупката.

Пиктситата я чакаха като на тръни, всички уплашени брадати лица до едно втренчени в нейното.

— Аз избирам теб , Роб Секигоопрай — заяви тя.

Лицето на Роб се превърна в маска на ужаса. Чу го да промърмори с тънък глас: „Ох кривънци!“

— Но разбира се на булката и се пада да определи деня, нали? — продължи тя бодро — Всеки го знае.

— Епа да — измънка Роб Секигоопрай — Верно си е, такъв си е обичайо.

— Тогава ей сега ще го определя — Тифани си пое дълбоко дъх и каза — На края на света има голяма грамадна планина цялата от гранит, висока една миля. И веднъж годишно една малка птичка кацва на канарата и чисти човката си в нея. Та когато от бършенето на човката на птичето планината се изтрие до песъчинка… това ще е денят, когато аз ще се омъжа за теб, Роб Секигоопрай Фийгъл!