Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

И той се обърна и се изгуби в тъмнината на могилата.

На Тифани изведнъж и се прииска да се прибере у дома. Може би беше само задади тъгата на Уилям, но тя се чувстваше затворена в могилата.

— Трябва да се измъкна от тук — промълви тя.

— Чудесна идея. — подкрепи я жабокът — Най-малкото трябва да намериш мястото, където времето е различно.

— Но как? — проплака Тифани — Времето не може да се види!

Тя си промуши ръцете през входната дупка и се издърпа на свеж въздух…

В чифлика имаше голям стар часовник и веднъж седмично му се сверяваше времето. Което ще рече, баща й, като ходеше на пазара в Срекмеджийски Извор, запомняше положението на стрелките на тамошния голям часовник и, като се прибереше, нагласяше в същото положение стрелките на домашния часовник. Но и без това този часовник беше само за показ. Всички си мереха времето по слънцето, а то не може да греши.

Тифани се излегна сред стволовете на старите трънливи храсти, чиито листа не преставаха да шумолят на вятъра. Могилата беше като островче сред безкрайното торфище. Закъснели иглики и дори няколко раздърпани напръстника растяха под защитата на бодливия клонак. Престилката и лежеше наблизо, където я беше оставила.

— Тя можеше поне да ми каже къде да гледам — оплака се тя след някое време.

— Но тя не знаеше, къде ще е това — възрази жабокът — Тя знаеше само белезите, по които да го познаеш.

Тифани внимателно се претърколи и загледа небето през клонака. Щяло да и блесне, беше и казала келдата…

— Мисля, че трябва да си поговоря с Хамиш. — каза тя.

— Право думаш, гос’жа — обади се едно гласче до ухото и. Тя обърна глава и попита:

— Откога сте тук?

— Епа целото време, гос’жа — отвърна невъзмутимо пиктсито. Други подадоха глави иззад разни клони и изпод шумата. Поне двадесетина от тях бяха на могилата.

— Цялото време ли ме следяхте?

— Епа да, гос’жа. Оно си ни е туй работата да наглеждаме нашта келда. А па я съм си тук горе повечето време, оти се учим да ставам гонагъл. — младият Фийгъл и показа гайдата си — А они ми не дават да свирим долу, оти ми викат, свирнята ми мязала на паяк сакащ да си пръдне през ушите, гос’жа.

— Ами ако се случи да ми се поиска да… да ми наложи да отида до… Ами ако кажа, че не искам да ме пазите?

— Ми ако ми говориш за дребнио зов на природата, гос’жа, кенефо е ей там у ямата у варовико. Ти само ни окни и никой нема да наднича, тук имаш нашта дума.

Тифани стоеше и го гледаше изправен сред игликите, грейнал от гордост и усърдие да услужи. Беше по-млад от повечето пиктсита, без чак толкова белези и цицини. Дори носът му не беше счупен.

— Как се казваш, пиктси? — попита го тя.

— Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок, гос’жа. Нема чак толкоз Фийгълски имена, найш ли, тъй че требе да си ги делиме.

— Добре, Не-толкоз-голем-като-дребен-Джок… — започна Тифани.

— Не ма, Като-средно-голем-Джок, бе гос’жа — проправи я Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.

— Добре де, Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок, аз…

— Не ма, гос’жа, не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Изпусна ми едното джок. — постара се да и помогне Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.

— Нямаше ли да ти е по-добре да си, да речем, Хенри? — рече безпомощно Тифани.

— Не ма, гос’жа — намръщи се Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок — Нема песни за туй име, найш ли. Ма имало е некои видни юнаци на име Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Ми че оно е почти толкоз прочуто име като туй на самио Дребен Джок! И, оно се знай, ойде ли си самио Дребен Джок у свето на живите, я че земем името Дребен Джок, което, найш ли, ич не значи дето да не си харесуем името Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Много славни песни има за юначните дела на Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок — добави пиктсито и изглеждаше толкова въодушевен, че на Тифани не и даде сърце да отбележи, че това ще да са много дълги песни. Вместо това тя каза:

— Добре, ъ, ако обичате, искам да говоря с Хамиш летеца.

— Нема проблема. Он е право горе — каза Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок и изчезна.

Миг по-късно Тифани чу, или по-скоро усети с ушите си, как някой свирна по фийгълски.