Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Съзнавайки, че Фиона я гледа и може-би тъкмо защото Фиона я гледаше, Тифани наплюнчи палеца си и внимателно го опря в малкото палче на келдата.

— Е, свърши се — рече келдата. Изведнъж тя се отпусна по гръб на леглото и като че се спаружи. По лицето и се появиха нови бръчки.

— Никой че не каже дека съм си оставила момците, без да има кой да ги гледа. — промълви тя — Е сега и я можем да се върнем у Последнио Свет. Тиффан е келда отсега, чуеш ли, Фиона. У нейната къща ти че правиш каквото она нареди.

Фиона погледна в краката си. Тифани я виждаше колко е ядосана.

Келдата клюмна. Махна с ръка на Тифани да се приближи и й каза с отпаднал глас:

— Е туй-то. Свърши се. А сега и мойта част от договора. Чуй са. Издири го… местото дека времето не пасва. Там го пътьо. Че ти блесне право у очи. Земи си го братчето та да олекне на майка ти на сърцето, па и за твойта глава…

Гласът и пресекна и Фиона се завтече към леглото.

Келдата изсумтя.

Отвори си едното око.

— Не още — промълви тя на Фиона и продължи с по-силен глас — Подушвам ли я мънечката глътчица от Специалното Средство за Овчи Натривки, или да? А, Келда?

Тифани в първия момент не разбра, но после продума сепнато:

— О, мен ли питаш? О. Да. Ъ… ето…

Келдата отново се помъчи да се изправи.

— Най-убавото нещо правено от човеци — каза тя — Я само че сръбнем мъ-ънечка глътка, бе Фиона.

— От него ти поникват косми на гърдите — предупреди я Тифани.

— Убаво де, за глътка от Специалното Средство на Сара Болежкова че изтърпим я некой кичур — настоя старата келда, взе от Фиона една чаша колкото напръстник и я вдигна приканващо.

— Ич не мислим дека че е добре за теб, бе мале — възрази Фиона.

— Тоя път я че отсъдим — не се съгласи келдата — Молим те за една глътчица преди да си идем, Келда Тиффан.

Тифани лекичко наведе шишето. Келдата ядосано разклати чашата и каза:

— Ма я имах наум по-големка мънечка глътчица, бе Келда. Оти келдата требе да има щедро сърце.

Тя отпи повече от глътчица, но не чак колкото юнашка глътка.

— Брей, бая време мина, без да съм опитвала я тая попара — каза тя — Ей, посръбвааме си ние с твойта баба по некоя глътка пред огиньо у мразовити нощи…

Тифани видя ясно в ума си как Баба Болежкова и тази мъничка дебела жена седят пред тумбестата печка в колибата на колела докато овцете преживят под звездите.

— А, ти мо’еш го види — забеляза келдата — Я усещам погледо ти по мен. Оно е работа на Първото Зрение.

После тя остави чашата и каза:

— Фиона, ха иди доведи Роб Секигоопрай и Уилям гонагъла.

— Големанката е запречила отворо — нацупи се Фиона.

— Чини ми се, дека се че намериш как да се промъкнеш — каза и старата келда с такъв един спокоен глас, който намекваше, че ако хората не го послушат, ще последва гърмовен глас.

И Фиона се промъкна хвърляйки неприязнен поглед към Тифани.

— Найш ли некой да гледа пчели? — попита келдата. Когато Тифани кимна, старицата продължи:

— Тогаз че разбереш оти си немаме много щерки. Не мо’е да има две царици у един кошер, оти иначе че има голем тупаник. Фиона требе да си земе неколцина пазачи и да подири клан, дето си чека келда. Тъй е по нашенски. Она обаче си мисли, дека и иначе мо’е, както момите понекога си мислят. Внимавай с нея.

Тифани долови движение и Роб Секигоопрай и бардът влязоха в стаята. Дочу се още тропот и шъткане. Отвън се оформяше и неофициална публика.

Когато шумът донякъде се поуталожи старата келда каза:

— Не е на убаво за един клан дори за час да остане без келда да го нагледуе. Та дорде доде некоя нова келда, Тиффан че е вашта келда.

Около и зад Тифани се надигна мърморене. Старата келда се обърна към гонагъла Уилям:

— Права ли съм я, дека туй е било и по-рано?

— Епа да. Дор до два пъти, тъй викат песните — отвърна Уилям. После се намръщи и добави: — Мо’е да се ка’e три пъти, броим ли и кога кралицата бе…

Гласът му бе пометен от крясъците из-зад Тифани:

— Нема кралица! Нема царье! Нема болярье! Нема господарье! Нема пак да ни излажат!

Старата келда вдигна ръка:

— Тиффан е издънка на Баба Болежкова. Сите я знаете.

— Епа да. Па и видехме дребната бабаяга как се дзвери на коннико без чутура у зъркелите дето си ги нема — каза Роб Секигоопрай — Не секи го мо’е туй!

— Я па бех ваша келда дор до седемдесет години и мойта дума не мо’е да ойде нахалос — каза старата келда — Тъй че изборо е направен. И още ви викам, дека че и помогнете да си открадне мънечкото братче. Тая орис на сите ви я налагам в памет на мен и на Сара Болежкова.