Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Келдата за момент се взря в Тифани и продължи:

— Пита ме ти, оти е зела кралицата твойто лапе? Ми обича неено ’личество лапета. Она си нема нейни си. Мило и драго че даде за тех она. И че му даде она на лапето сичко дето оно че сака. Ма само каквото он че сака.

— Но той иска само бонбонки! — каза Тифани.

— Тъй ли? А ти даваш ли му? — продължи келдата, като че гледайки право в главата на Тифани — Он обаче има нужда от обич и грижа и учене и ората понекога да му викат „не“ и тоя род неща. Он има нужда да порасне силен. Епа туй от кралицата он нема да го види. Она че му дава бонбонки. Вовеки.

Тифани би предпочела келдата да престане да я гледа така.

— Ма видим я, дека си има он сестра, дето, без да се плаши от мъки, че оди да си го върне — каза малката стара жена отмествайки най-сетне погледа си от Тифани — Честито малко лапе е он, късметлия е. Ти нали найш как да си силна, а?

— Мисля, че да.

— Убаво. А найш ли как да си слаба? Мойш ли се снишиш пред бурята, мойш ли се огънеш по ветъро? — пак и се усмихна келдата — Не бе, нема що да ми отговаряш на туй. Мънечкио пилец секи път требе да рипне от гнездото та да се види мо’e ли да лети. Па и чини ми се, дека усещам у теб нещо от Сара Болежкова, а она га си наумеше нещо, немаше що да река дето да и обърне акъло. Ти още не си жена, ма нема лошо от това, оти там дето че одиш на децата им е по-леко отколкото на големите ора.

— В света на кралицата ли? — обади се Тифани, мъчейки се да не изостава от мисълта на келдата.

— Епа да. Я моем да го усетим и сега да надвисва като некоя мъгла, ма не по-далеч от другата страна на огледало. Я чезнем, Тиффан. Не мо’ем веч да пазим туй место. Та чуй що че ти предложим, дете. Че ти посочим я пътьо към кралицата, а ти в отплата че станеш келда наместо мене.

Това изненада Фиона не по-малко отколкото изненада самата Тифани. Фиона скокна и отвори уста, но келдата вдигна набръчканата си ръка и й каза:

— Ти щом станеш келда некъде, мойто момиче, че сакаш ората да правят квото ти им викаш. Тъй че я ми спести кавгата. А ти, Тиффан, чуеш ли го мойто предложение? По-добро нема да намериш.

— Ма она не мо’е … — започна Фиона.

— Как па да не мо’e? — отсече я келдата.

— Ма она не е пиктси , бре Мамо!

— Епа само дето е малко големка — отговори келдата — Нема да се кахъриш, Тиффан. Нема да е за дълго. Само им фърляй по некое око за некое време. Па се грижи за земята както баба ти се е грижила и ми наглеждай момците. А га се върне твоя момък у дома, че отфърчи Хамиш до планините и че пусне приказката, че клано на Варовиковия Рид сака келда. Убаво ни е местенцето тук и момите че додат на тълпи. Ти що викаш?

— Она не ’най как що требе по нашенски! — не преставаше да протестира Фиона — Преуморила си се ма мале!

— Епа да, верно си е — отговори и келдата — Ма не мо’e щерка да върти клано на майка си, и ти туй си го найш. Добро моме си ти, Фиона, ма ти е баш време да си земеш пазачи и да одиш да си дириш клан за тебе си. Ич не мо’e да остаеш тук.

После келдата пак се обърна към Тифани:

— Е, Тиффан? — и тя вдигна палец колкото глава на топлийка и зачака.

— Какво ще трябва да правя? — попита Тифани.

— Да му мислиш — каза келдата все така държейки палеца си изпънат — Добри момци са мойте момци, нема по-юначни от тех. Ма они си мислят дека чутурата им е да млатят с нея противнико. Момци са си они и толкоз. Ние пиктситата, найш ли, не сме голем народ. Ти имаш ли много сестри? Фиона тука си нема ни една. Едничка щерка ми е она. За цел живот келдата може да е благословена само с една щерка, ако че да има стотици и стотици синове.

— Те всичките ли са ти синове? — ахна Тифани.

— Епа да — усмихна и се келдата — Освен шепа мои братя, дето фанаха пътьо с мене, га ръгнах да ставам я келда. А не ми гледай толкоз сепнато. Много са ни ситни дечицата га се родят, като житени зрънца у клас са. Ма бърже порастват — тя въздъхна — Но понекога си мислим дека целио акъл остае у щерката. Добри момци са, ма у мисленето ич ги не бива. Че требе да им помогнеш, та да ти помогнат те.

— Ма майко, она нема как да ги изпълни сите задължения на келдата! — намери още едно възражение Фиона.

— Не виждам защо не, ако ми се обясни — не се съгласи Тифани.

— Не видиш ли, а? — сопна и се Фиона — Леле, оно че стане върло интересно .

— А я си спомням що ми викаше за теб Сара Болежкова — намеси се келдата — Рече она дека си странно лапе, дето се гледа и слуша. Рече она дека ти е пълна чутурата с думи, дето на глас ги не казуеш. Чудеше се она що че излезе от теб. Комай е баш време дошло да научиш, а?