Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Ако, както думаш, е негов законът, тогаз да го наруши той и да види какво ще има да бъде. — казала тя.

След няколко часа Баронът изпратил своя управител, който бил много по-важен човек от предишния, но познавал Баба Болежкова по-добре. Той казал:

— Госпожо Болежкова, Баронът Ви моли да използвате Вашето влияние за спасяването на кучето му. Той с удоволствие би отделил петдесет златни долара, за да помогне за решаването на тази сложна ситуация. Сигурен съм, че виждате, как това ще облагодетелства всички заинтересувани страни.

Баба попуфкала с лулата си, погледнала към новите агнета и рекла:

— За господаря си говориш ти, твоят господар говори за кучето си. Но кой говори за хълмовете? Де е Баронът, че зарад него да се наруши законът?

Разправят, че като казали това на Барона, той съвсем се смълчал. Но макар да е бил надут, и често твърдоглав, а и твърде надменен, той не е бил глупав. Вечерта той отишъл до колибата и седнал на торфа наблизо. След малко Баба му казала:

— С какво да ти помогна, господарю?

— Бабо Болежкова, моля за пощада за кучето ми. — рекъл Баронът.

— Носиш ли жълтици? Носиш ли сребърници? — попитала го тя.

— Нито злато, нито сребро.

— Добре. Че закон, който се изменя с жълтици и сребърници, не е читав закон. С какво идеш, господарю?

— Аз те моля, Бабо Болежкова.

— Зарад твоята дума ли искаш да се наруши законът?

— Точно така, Бабо Болежкова.

Тогава, тъй разказват, Баба погледала някое време залеза и накрая продумала:

— Иди тогаз призори долу край старата каменна плевня и ще се види, може ли старо куче нови неща да научи.

Почти всички от селото се насъбраха следващата сутрин край старата каменна плевня. Баба пристигна с един от по-малките фургони на чифлика, с който докара една овца с новороденото и агне и ги вкара в плевнята.

Докараха и кучето. То беше нервно и раздразнително след цяла нощ прекарана на верига и все се опитваше да ухапе мъжете, държащи го на два кожени каиша. Беше цялото космато и имаше едни ми ти зъби.

Баронът пристигна с управителя си, и двамата на коне. Баба Болежкова им кимна и отвори вратата на плевнята.

— Да не би да вкараш кучето в плевнята при овцата, госпожо Болежкова? — подметна управителят — Да не искаш агнето да му приседне?

Никой не се засмя. Никой не харесваше особено управителя.

— Ще видим туй — рече Баба.

Мъжете завлякоха кучето до вратата, хвърлиха го в плевнята и бързо затръшнаха вратата. Хората се завтекоха към малките прозорчета.

Агнето заблея, кучето заръмжа и се разнесе едно беее от майката на агнето. Но то не беше нормалното овчо беее. В него имаше стоманена нишка.

Нещо удари вратата и тя подскочи на пантите си. Отвътре кучето изскимтя.

Баба вдигна Тифани до едно от прозорчетата.

Поразеното куче се опитваше да се изправи на крака, но нямаше шанс, защото овцата пак се беше понесла към него и седемдесет фунта разярена овца го премазаха като таран.

Баба върна Тифани на земята и си запали лулата. И си запуфка най-кротко, докато плевнята зад нея се тресеше, а кучето виеше и скимтеше.

След някоя друга минута тя кимна към мъжете и те отвориха вратата.

Кучето излезе куцайки на три лапи, но едва измина няколко крачки, когато овцата изскочи след него и го цапардоса толкова силно, че то се претърколи. И остана да си лежи. Може би беше разбрало какво го чака, ако пак се опита да се изправи.

Баба Болежкова пак кимна на мъжете и те хванаха овцата и я завлякоха в плевнята.

Баронът гледаше с отворена уста.

— Миналата година той уби глиган! — най-накрая каза той — Какво си му направила?

— Ще се оправи той — рече Баба, старателно отбягвайки въпроса — Туй що пострада е гордостта му. Но не ще погледне той вече овца, туй ще ти река аз — и тя си наплюнчи десния палец и го изпъна.

След кратко колебание Баронът наплюнчи неговия палец, наведе се и го притисна в нейния. На Варовитище договор скрепен с наплюнчени палци не се разваля.

— За теб, по твойта дума, законът бе нарушен. — каза Баба Болежкова — Ще имаш ли това на ум, ти който отсъждаш на съд? Ще помниш ли този ден? И ние ще да имаме тъжба.

Баронът й кимна.

— Така бива — рече Баба Болежкова и палците им се разделиха.

На следващия ден Баронът все пак в известен смисъл й даде злато, но това беше само златистият станиол на една унция от „Веселия моряк“ — Баба се съгласяваше да пуши единствено този евтин и противен тютюн за лула. Тя винаги се вкисваше, когато бродещите търговци закъсняваха и запасът и свършеше. Не можеш да подкупиш Баба Болежкова и за цялото злато на света, но със сигурност може да и привлечеш вниманието с унция от Веселия моряк.