Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

След тази случка нещата станаха много по-леки, управителят не беше чак толкова неприятен, когато изполничарите закъсняваха с арендата, Баронът стана малко по-учтив към хората, а бащата на Тифани каза една нощ след две бири, че на Барона му било показано, какво става, когато овцете се надигнат и, че някой ден нещата можели да се променят, но майка ѝ му зашътка да не говорел така, защото никога не можело да се знае кой ще чуе.

А един ден Тифани го чу да казва тихичко на майка и:

— Ами че то беше стар овчарски номер, нищо повече. Стара млечна овца винаги ще се бие като лъв за агнето си, всички го знаят.

Това е било чалъмът. Никаква магия нямаше в него. Но по онова време то си беше магия. И не преставаше да бъде магия, само защото си научила трика…

Нак Мак Фийгъл внимателно наблюдаваха Тифани поглеждайки от време на време с въжделение бутилката със Специално Средство за Овчи Натривки. А дори не съм намерила училището за вещици, помисли си тя. Не знам и едничко заклинание. Нямам си дори островърха шапка. Дарбите ми са в правенето на сирене и да не се щурам в паника когато нещата се оплескат. О да, имам си и жаба. И не разбирам и половината от това, което говорят тези дребни мъже. Обаче те знаят кой е взел брат ми. Някак си си мисля, че Баронът ще си няма на представа, как да се оправи с това. Е, аз също, но аз може да си нямам на представа по по-разумен начин.

— Аз… си спомням много неща за Баба Болежкова — каза на глас тя — Вие какво искате от мен?

— Епа келдата ни прати — отговори Роб Секигоопрай — Усетила е она дека нено ’личество че доде. ’Нае она дека беля иде. Та вика она дека лошо че става, та да одиме да намериме новата бабаяга дето е рода на Баба Болежкова и она че най’ кво да пра’и.

Тифани срещна стотици изпълнени с очакване погледи. Някои от Фийгълите имаха пера в косите си и огърлици от къртичи зъби. Не можеш просто да вземеш да кажеш, че не си вещица на някой, боядисал половината си лице тъмно-синьо и носещ меч голям колкото него си. Не можеш просто да разочароваш такъв човек.

— А вие ще ми помогнете ли да върна брат си? — попита тя.

Израженията на Фийгълите изобщо не се промениха. Тя опита отново:

— Можете ли да ми помогнете да отмъкна брат си от кралицата?

Стотици мънички грознички личица забележимо грейнаха.

— Ихаа, ей сега веч си приказваме по нашенски — каза Роб Секигоопрай.

— Не… съвсем. Ще ме изчакате ли само за миг? Само да си взема някои неща — каза тя, стараейки се да звучи все едно знае какво прави. Върна тапата на бутилката Специално Средство за Овчи Натривки. Фийгълите въздъхнаха.

Тя отскочи до кухнята, намери торба, взе малко превръзки и балсам от кутията за лекарства, добави шишето Специално Средство за Овчи Натривки, защото баща и казваше, че на него винаги му се отразявало добре и по някое време се усети, че е взела и книгата „Болести по овцете“ и тигана. Можеше пък да потрябват.

Човечетата не се виждаха никакви, когато тя се върна в мандрата.

Тя знаеше, че трябва да каже на родителите си, какво става. Но нищо нямаше да се получи. Щеше да излезе „врели некипели“. Впрочем с малко късмет тя би могла да прибере Уентуърт преди изобщо да усетят, че я няма. Но все пак, за всеки случай…

Тя си водеше дневник в мандрата. Сиренето си изискваше наблюдение и тя винаги си записваше подробности като колко масло е направила и колко точно мляко е употребила.

Тя го обърна на нова страница, взе молива и почна да пише, подавайки езика си от крайчеца на устата си.

Постепенно се появиха и Нак Мак Фийгълите. Не беше просто да излязат иззад разни неща и със сигурност не изникваха по вълшебство от нищото. Появиха се, както се виждат образи в облаците или огъня — изглежда се показваха само когато се вгледаш внимателно и поискаш да ги видиш.

Те гледаха със страхопочитание движението на молива и тя ги дочу да си говорят:

— Глейте пишещата клечка как са врътка. Е това е бабоягска работа.

— Леле, ма она писуваньето го отбира, нема хън-мън.

— Ма нема да ни записуеш имената, нал’тъй гос’жа?

— Епа да, они мо’е да окошарят чиляко, има ли писмени свидетелства, нема лабаво.

Тифани свърши да пише и прочете бележката:

Скъпи мамо и татко,

Отидох да търся Уентуърт. Всичко ще мине напълно вероятно много добре, защото съм с някои приятели познати хора които знаят Баба, пп сирената от трети рафт ще трябва да се обърнат утре ако аз не се върна.

Тифани вдигна поглед и срещу нея изникна Роб Секигоопрай, който се беше изкатерил по крака на стола и внимателно наблюдаваше молива да не би да запише нещо опасно.