Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Обаче, това, което тя забеляза преди всичко, беше, че те се боят от нея. Гледаха най-вече в краката си, което не беше гледка за слабосърдечни, защото краката им бяха големи, мръсни и криво-ляво увити в животински кожи, заместващи каквито и да е обувки. Нито един от тях не смееше да я погледне в очите.

— Вие ли бяхте, които напълниха кофите? — попита тя.

Последва много пристъпване от крак на крак и покашляне и хор от „Епа да“

— А сандъка за дърва?

Чуха се още няколко „Епа да“.

Тифани ги погледна пронзително:

— Ами овенът?

Този път всички сведоха поглед.

— Защо откраднахте овена?

Малките мъже замънкаха и се заспоглеждаха, а един от тях си свали шлема от заешки череп и го завъртя нервно в ръце.

— Ми бехме прегладнели, гос’жа — замънка той — Ма па като зацепи’име дека е твойо, юрна’аме са па го върна’аме добичето.

Изглеждаха толкова унили, че на Тифани и стана жал.

— Сигурна съм, че не бихте го откраднали, ако не бяхте толкова гладни — рече да ги поуспокои тя.

Няколкостотин потресени погледа се надигнаха към нея.

— А, бихме, гос’жа, бихме — възрази шлемовъртачът.

— Бихте, значи?

Тифани изглеждаше толкова изненадана, че шлемовъртачът се спогледа с колегите си за подкрепа. Всички кимнаха.

— Епа да, гос’жа. Оно си е по-нашенски. Наште ора са се прочули с краднене. А, момци? Оти ни е ръгнала славата?

— Оти краднеме! — извикаха малките сини мъже.

— И още оти, момци?

— Оти се тепаме!

— И още оти?

— Оти пиеме!

— И още?

Тук те малко се позамислиха, но накрая всички стигнаха до едно и също заключение:

— Оти пиеме и се биеме!

— И още нещо требеше да има комай — все още не беше доволен шлемовъртачът — Да бе. Ха кажете на бабаягата, момци!

— Краднеме и пиеме и са биеме! — завикаха в захлас сините хора.

— Ха кажете на бабаягата, що сме ние, момци! — продължи шлемовъртачът.

И се чу звънтенето на множество малки мечове изтеглени от ножниците и вдигнати гордо във въздуха.

— Нак Мак Фийгъл! Дребнио Волен Народ! Нема кралье! Нема кралица! Нема болярье! Нема господарье! Никой нема пак да ни излаже !

Тифани ги зяпна. Всички те я гледаха и я чакаха, какво ще стори по-нататък, и колкото по-дълго тя не продумваше, толкова по-обезпокоени ставаха те. Те свалиха мечовете си изглеждайки сконфузено.

— Ама никогиж нема да са бъзикъме с могъща бабаяга, освен мо’еби за люта пиячка. — рече накрая шлемовъртачът, бясно премятайки черепа от ръка в ръка и не отделяйки поглед от бутилката Извънредно Средство — Нема ли да ни услужиш мънечко?

— Аз ли на вас да услужа? — ядоса се Тифани — Искам вие на мен да ми услужите! Някой е откраднал брат ми посред бял ден.

— Вай, вай, вай! — завайка се шлемовъртачът — Она ми доде. Доде ми да гепи. Забави’име са! Оно е не’ено ’личество!

— Какво неизвестно количество? Едно братче си имах и… — възрази Тифани.

Жабокът обаче и обясни:

— Те имат предвид Нейно Величество, кралицата на…

— Запри си плювалнико! — кресна му шлемовъртачът, но гласът му потъна във вайкането и воя на Нак Мак Фийгълите. Те си скубеха косите и тропаха с крака и крещяха „Тежконижално!“ и „Вай, вай, вай!“ и жабокът се караше с шлемовъртача и всеки повишаваше все повече глас, за да бъде чут…

Тифани се изправи и викна:

— Я всички да млъкнат!

Настана тишина, освен някое друго подсмърчане и приглушено „вай, вай, вай“ от задните редици.

— Епа сакахме само да се повърнеме по ориста, гос’жа — оправда се шлемовъртачът целият присвит от страх.

— Не тук! — отсече Тифани цялата трепереща от възмущение — Това е мандра ! Тук се държи чисто!

— Ъ… да „се повърнеш по ориста“ значи „да се обърнеш с лице към съдбата си“ — поясни жабокът.

— Оти кат’ е тук кралицата, нашта келда бърже че зачезнуе. — продължи шлемовъртачът — И че си немаме кой да ни нагледуе.

Нямало да има кой да ги наглежда ли, помисли си Тифани. Стотици яки дребосъци, всеки от които може да спечели състезание по най-гадно строшен нос, и те да имат нужда някой да ги наглежда?

Тя си пое дъх и каза:

— Майка ми плаче вкъщи и… — „аз не знам как да я утеша“ добави тя наум. Не ме бива в тези неща, никога не знам какво трябва да се каже. На глас каза само:

— И си го иска. Ъ. Много си го иска. — добави тя стараейки се да не каже направо „Той й беше любимецът“.

Посочи с пръст шлемовъртача, който заотстъпва.

— Първо на първо, — продължи тя — омръзна ми да си мисля за теб като за шлемовъртач, та как ти е името?