Кристофър Паолини - Наследството

— Ще го направя — отвърна Роран с пресипнал глас. Хвана ковчежето под лявата си ръка и прегърна Ерагон с дясната. Двамата останаха прегърнати за един дълъг миг. После Роран каза: — Пази се, братко.

— И ти, братко… Грижи се за Катрина и Измира.

— Ще го сторя.

Като не се сещаше какво повече да добави, младият Ездач докосна още веднъж Роран по рамото, след това се обърна и отиде при Аря, която стоеше и го чакаше до шпалира от елфи.

Двамата се взираха един в друг няколко секунди, а после Аря каза:

— Ерагон.

Тя също си бе вдигнала качулката и на лунната светлина той не можеше да различи добре лицето й.

— Аря. — Младежът зарея поглед по сребристата река, а после го върна към елфката и стисна дръжката на Бризингър. Беше толкова изпълнен с чувства, че трепереше. Не му се искаше да тръгва, но знаеше, че трябва. — Остани с мен…

Погледът й се стрелна нагоре.

— Не мога.

— … остани с мен до първия завой на реката.

Тя се поколеба, а после кимна. Той й предложи ръката си, Аря го хвана, а после двамата се качиха заедно на кораба и отидоха да застанат на носа.

Елфите ги последваха и щом всички се озоваха на борда, вдигнаха трапа. Без вятър или гребла корабът се отдели от каменистия бряг и се понесе надолу по дългата, гладка река.

На брега Роран стоеше сам и ги гледаше как се отдалечават. После отметна глава и нададе дълъг, изпълнен с болка, вик, и нощта заехтя от звука на мъката му.

В продължение на няколко минути Ерагон стоеше до Аря и нито един от двамата не продумваше, докато гледаха как първият завой на реката се приближава. Накрая младият Ездач се обърна към нея и дръпна качулката от главата й, за да може да види очите й.

— Аря — каза той и прошепна истинското й име. През нея пробяга трепет на разпознаване.

В отговор тя също прошепна истинското му име и той също потрепери, щом чу пълното описание на същността си.

Отвори уста да заговори отново, но елфката го спря, като сложи три пръста на устните му. После отстъпи назад и вдигна ръка над главата си.

— Сбогом, Ерагон Сенкоубиецо — каза тя.

В същия миг Фирнен се спусна от небето и я грабна от палубата на кораба, и вятърът от крилата му шибна младия Ездач.

— Сбогом — прошепна Ерагон, докато гледаше как тя и Фирнен летят обратно към мястото, където Роран продължаваше да стои на далечния бряг.

После най-сетне остави сълзите си да потекат, впи пръсти в перилата на кораба и зарида, докато оставяше зад себе си всичко, което някога е познавал. Над него Сапфира му пригласяше жално и тъгата й се смесваше с неговата, докато оплакваха онова, което никога не можеше да бъде.

С времето обаче биенето на сърцето на Ерагон се забави, сълзите му пресъхнаха и в душата му се възцари известен покой, докато се взираше над празната равнина. Зачуди се какви ли странни твари могат да срещнат в тези диви простори и се замисли за живота, който очакваше него и Сапфира — живот с драконите и Ездачите.

— Не сме сами, малки мой — каза Сапфира.

Усмивка се прокрадна върху лицето му.

А корабът продължи нататък, плъзгайки се леко по огряната от луната река към тъмните земи отвъд.

За обикновения наблюдател различните имена, които би срещнал един неустрашим пътешественик из Алагезия, могат да изглеждат като случаен набор от названия без вътрешна цялост, култура или история. Но както всяка земя, колонизирана многократно от различни култури, а в този случай, дори от различни видове, Алагезия е събрала имена от множество уникални източници, сред които езиците на джуджетата, елфите, хората и дори ургалите. Ето защо можем да имаме долината Паланкар (човешко име), реките Анора и Риствак’баен (елфически имена) и планините Утгард (джуджешко име), разположени на територия от само няколко квадратни мили.

Макар това да е много интересно от историческа гледна точка, на практика често води до обърквания относно правилното произношение. За съжаление, не съществуват установени правила за незапознатия. Трябва да усвоите всяко име поотделно, освен ако не сте в състояние незабавно да определите езика, от който произхожда. Нещата стават още по-заплетени, щом осъзнаете, че на много места местното население е изменило правописа и произношението на чуждите думи, за да ги пригоди към собствения си език. Чудесен пример за това е река Анора. Първоначално анора се е пишело аенора, което на древния език означава широк. В своите писания хората опростили думата до анора, а при произнасянето й заменили съчетанието от гласни ае с по-лесното а, и така името придобило вида, в който го срещаме по времето на Ерагон.