Кристофър Паолини - Наследството

Касапинът продължи да се взира над корените като измъчен от жажда пътник, който вижда пред себе си голяма река. После изрече с дрезгав глас:

— Прекрасна е. И двете са прекрасни. — Разнесе се нов изблик на смях. — Ах… тя изглежда щастлива. И Роран също.

— Отсега нататък можеш да ги гледаш, ако искаш — каза Ерагон. — Но заклинанията върху теб все така няма да ти позволяват да говориш с тях, да им се показваш или да установяваш връзка по какъвто и да било начин. И ако се опиташ да го сториш, ще разбера.

— Ясно — промърмори Слоун. Обърна се и очите му се впиха в младия Ездач със смущаваща настоятелност. Челюстта му се раздвижи нагоре-надолу за няколко секунди, сякаш дъвчеше, а после той каза: — Благодаря ти.

Ерагон кимна и се изправи.

— Сбогом, Слоун. Няма да ме видиш повече, обещавам ти.

— Сбогом, Ерагон. — И касапинът се извърна, за да се втренчи отново към светлините на елфическия пир.

Измина една седмица: седмица на смях, музика и дълги разходки сред чудесата на Елесмера. Ерагон заведе Роран, Катрина и Измира да видят колибата на Оромис върху зъберите на Тел’наир, а Сапфира им показа скулптурата от лизан камък, която бе направила по време на Тържеството на Кръвната клетва. Що се отнася до Аря, тя в продължение на цял ден ги развежда из множеството градини в Елесмера, за да видят някои от по-впечатляващите растения, които елфите бяха събрали или създали през вековете.

Ерагон и Сапфира с удоволствие биха останали тук още няколко седмици, но Бльодгарм се свърза с тях и им съобщи, че той и намиращите се под негова опека Елдунари са пристигнали при езерото Ардвен. И макар че нито на Ерагон, нито на Сапфира им се искаше да го признаят, знаеха, че е време да тръгват.

Поободриха се обаче, когато Аря и Фирнен обявиха, че ще ги изпратят поне до края на Ду Велденварден, а може би и малко по-нататък.

Катрина реши да остане с Измира, но Роран поиска да ги придружи през първия етап от пътешествието им, защото, както каза: „Бих искал да видя как изглежда далечният край на Алагезия, а да пътувам с вас е по-бързо, отколкото да яздя дотам на кон“.

Призори на следващия ден младият Ездач се сбогува с Катрина, която плака през цялото време, и с Измира, която смучеше палеца си и се взираше в него, без да разбира нищо.

После се отправиха на път. Сапфира и Фирнен полетяха един до друг на изток над гората. Роран бе седнал зад Ерагон и го държеше през кръста, докато Куарок висеше в ноктите на Сапфира и тялото му отразяваше слънчевата светлина ярко като огледало.

След два дни и половина видяха езерото Ардвен — бледо водно пространство, по-голямо от цялата долина Паланкар. На западния му бряг се издигаше град Силтрим, който нито Ерагон, нито Сапфира бяха посещавали досега. А във водата до кейовете се полюшваше дълъг бял едномачтов кораб.

Той изглеждаше точно така, както младият Ездач знаеше, че ще изглежда, защото го познаваше от сънищата си, и докато се взираше в него, го обзе чувство на неизбежност.

„Открай време е било писано, че ще стане така“ — помисли си.

Прекараха нощта в Силтрим, който много приличаше на Елесмера, въпреки че беше по-малък и по-гъсто застроен. Докато почиваха, елфите натовариха Елдунари на кораба, заедно с храна, инструмента, дрехи и други полезни вещи. Екипажът се състоеше от двайсет елфи, които искаха да помогнат за отглеждането на драконите и за обучението на бъдещите Ездачи, плюс Бльодгарм и всичките му оцелели заклинатели, с изключение на Лауфин и Утинаре, които на това място се простиха с тях.

На сутринта Ерагон измени заклинанието, което държеше яйцата скрити над Сапфира, извади две и ги даде на елфите, избрани от Аря да ги пазят. Едното яйце щеше да отиде при джуджетата, а другото при ургалите, с надеждата, че драконите вътре ще склонят да си изберат Ездачи от техните раси. Ако ли не, местата им щяха да бъдат разменени, и ако след това те все още не откриеха подходящи Ездачи за себе си… ами, Ерагон не бе съвсем сигурен какво трябва да се направи в такъв случай, но не се съмняваше, че Аря ще измисли нещо. Когато драконите в яйцата се излюпеха, те и техните Ездачи щяха да бъдат под опеката на кралицата на елфите и Фирнен, докато не пораснат достатъчно, за да се присъединят към Ерагон, Сапфира и останалите си сродници на изток.

И така, Ерагон, Аря, Роран, Куарок, Бльодгарм и останалите елфи, пътуващи с тях, се качиха на кораба и поеха през езерото, докато Сапфира и Фирнен кръжаха над тях.