Кристофър Паолини - Наследството

Корабът се казваше „Талита“ и бе кръстен на една червеникава звезда в източното небе. Лек и тесен, той се нуждаеше само от няколко пръста вода, за да може да плава. Плъзгаше се безшумно и почти нямаше нужда от насочване, сякаш знаеше къде точно иска да отиде кормчията му.

Плаваха през гората в продължение на дни, първо — през езерото Ардвен, а после — надолу по река Гаена, която бе придошла от пролетното топене на снеговете. Докато минаваха през зеления тунел от клони, множество най-различни птици пееха и летяха около тях, а катеричките — рижави и черни — врещяха от върховете на дърветата или седяха на клони, протягащи се току извън обсега им.

Ерагон прекарваше по-голямата част от времето си или с Аря, или с Роран, и само рядко летеше със Сапфира. Тя от своя страна почти не се отделяше от Фирнен и младият Ездач често ги виждаше да седят на брега с преплетени лапи, отпуснали главите си една до друга на земята.

Денем светлината в гората бе златиста и приглушена; нощем звездите блестяха ярко и растящата луна осигуряваше достатъчно сияние, за да могат да плават. Топлината, омарата и непрекъснатото полюшване на „Талита“ караше Ерагон да се чувства като в полудрямка, из губен в спомена за един приятен сън.

Накрая, както, разбира се, трябваше да стане, гората свърши и те излязоха в полята отвъд. Там река Гаена изви на юг и ги понесе покрай гората към езерото Елдор, което бе още по-голямо от Ардвен.

Щом стигнаха до него, времето се промени и ги връхлетя буря. Високи вълни блъскаха кораба и цял ден всички се чувстваха гадно, шибани от студения дъжд и бурния вятър. Вятърът обаче бе откъм кърмата и значително ускори напредъка им.

От езерото Елдор продължиха на юг по река Еда и минаха покрай предния пост на елфите, Серис. След това вече окончателно оставиха гората зад себе си и „Талита“ се понесе по реката през равнините, сякаш по собствена воля.

Още от момента, в който излязоха от дърветата, Ерагон очакваше Аря и Фирнен да си тръгнат. Но никой от двамата не обелваше и дума за заминаване, а той нямаше желание да ги пита за плановете им.

Продължиха на юг през още и още пустеещи земи. Оглеждайки околността, Роран каза:

— Доста е безлюдно тук, нали?

Младият Ездач трябваше да се съгласи.

Накрая стигнаха до най-източното селище в Алагезия — малка, самотна група дървени къщи — което се наричаше Хедарт. Джуджетата го бяха построили само за да могат да търгуват с елфите, защото наоколо нямаше нищо ценно, освен стада от сърни и диви биволи, виждащи се в далечината. Сградите бяха издигнати на мястото, където Аз Рагни се вливаше в Еда, почти удвоявайки размера й.

Ерагон, Аря и Сапфира бяха минавали веднъж през Хедарт в обратната посока, когато пътуваха от Фардън Дур към Елесмера след битката с ургалите. Така че младият Ездач знаеше какво да очаква, когато селото се появи пред погледа му.

Само че бе озадачен да види, че на края на импровизирания кей, простиращ се навътре в Еда, ги чакат стотици джуджета. Объркването му се превърна в радост, когато групата се раздели и напред излезе Орик.

Вдигайки над главата си своя чук Волунд, той извика:

— Нали не мислеше, че ще оставя собствения си доведен брат да замине, без да се простя подобаващо с него?

Усмихнат, Ерагон сви ръце около устата си и извика в отговор:

— И през ум не ми е минавало!

„Талита“ пристана за достатъчно дълго, за да могат да слязат всички, с изключение на Куарок, Бльодгарм и още двама елфи, които останаха да пазят Елдунари. На мястото, където се срещаха двете реки, водата бе прекалено бурна, за да може корабът да стои, без да се удря в кея, така че след това елфите отплаваха надолу по Еда, търсейки по-спокойно място, където да пуснат котва.

Ерагон се смая, като видя, че джуджетата са докарали в Хедарт четири от гигантските глигани от планините Беор. Награ бяха нанизани на дървета, дебели колкото крака на младия Ездач, и се печаха над ями с жарава.

— Този го убих лично — каза гордо Орик, като посочи към най-големия глиган.

Заедно с останалите провизии за пира, Орик бе докарал три каруци от най-добрата джуджешка медовина за Сапфира. Щом ги видя, драконката затананика от удоволствие.

— Ти също трябва да я опиташ — каза тя на Фирнен, който изпръхтя и протегна шия, душейки любопитно буретата.

Когато дойде вечерта и храната бе готова, всички седнаха на грубите маси, които джуджетата бяха сковали същия ден. Орик удари с чука по щита си, за да накара тълпата да замълчи. После вдигна парче месо, сложи го в устата си, сдъвка го и го глътна.