Кели Армстронг - Разплата

обещавам да ти се подчинявам с малко повече желание.

Изправих се с пистолет в ръка.

– Бих ти предложила да го запазиш – каза тя. – Но ще трябва да му намериш място, където

да го скриеш.

Мушнах го отзад в колана си. Колчем видех подобно нещо на големия екран, аз подбелвах

очи и си мислех: „Едно погрешно движение и ще се простреляш в бедрото“. Но в момента

това беше единственото място, където можех да го сложа.

Докато си намествах блузата, пръстите ми трепереха. Поех си дълбоко въздух.

– Да, знам – рече полудемонът, – това преживяване беше изключително приятно, но той

ти се ядоса.

Когато погледнах към нея, веждите ѝ се бяха извили като дъга нагоре.

– Мислиш ли, че ще ни бъде благодарен? Щастлив, че съм го съживила? Копнеещ за

няколко последни минути със семейството си?

В думите имаше логика. Подръпнах блузата си за последен път и прокарах пръсти през

косата си.

– Изглеждаш великолепно, скъпа моя – каза тя и насочи пръстите си към вратата. – Може

ли? – Направи пауза. – Да опитаме още веднъж, а? – Гласът стана по-груб. – Готови ли сте

да тръгвате, деца?

Аз бях готова.

41

Както бе казал полудемонът, всички главни играчи бяха на събрание. Като имахме

предвид колко много мразеха да си признават, че срещат проблеми, надявахме се, че не се

бяха втурнали да разказват на останалите охранители за смъртта на техния колега, така че на

онези, които срещахме по пътя си, нямаше да им се стори странно да го видят да ескортира

затворниците по коридорите на сградата.

Оказа се, че вътре беше безлюдно. Тръгнахме към офиса на охраната, но нито видяхме,

нито чухме някого. Вратата беше отключена. Полудемонът я отвори. Вътре с гръб към нас

седеше един охранител и наблюдаваше мониторите. Стоях зад полудемона, но когато

охранителят се обърна, видях го много добре и сърцето ми се сви. Беше същият, който ни

охраняваше и преди.

Бързо се върнах назад, за да не ме види, и се залепих за стената в коридора.

– Здрасти, Роб – поздрави полудемонът.

– Ник? – отвърна охранителят. Когато стана, столът му изскрибуца на пода. – Мислех, че...

– И аз – отвърна полудемонът. – Изглежда, че една вещерска магия не е достатъчна да ме

убие. Каквото и заклинание да използва този шаман Фелпс, добро е.

– Повикали са Фелпс? – зяпна охранителят. – Не си мислех, че ще могат. Д-р Фелоус е

добра, но...

– Тя не е шаман лечител. Но е по-приятна гледка, отколкото старият Фелпс.

И двамата се засмяха на шегата.

– Както и да е, връщам се на работа и очевидно няма да ми опростят оставащата част от

смяната, макар че едва не умрях. Искат те отпред да отваряш и затваряш вратата. Труди е

много неспокойна с тези деца.

– Не я коря. Лично аз не разбирам защо им е притрябвало да ги рехабилитират. След

онова, което тези пикльовци ти сториха, иска ми се да ги заключа и да хвърля ключа.

Отивам да правя компания на Труди.

Чу се скръцване на обувки, после странен шум: някой душеше във въздуха.

– Каква е тази миризма?

– Миризма ли?

– На изгоряло.

– Да. Мисля, че пуканките на Труди пак загоряха в микровълновата.

– Не, не са пуканки. – Още едно изскръцване на маратонка. – Идва от...

Изпъшкване. После шум от тупването на човешко тяло. Втурнах се в стаята. Полудемонът

дърпаше охранителя в ъгъла.

– Виждаш ли духа му, дете? – попита тя, без да се обърне към мен.

– Нне.

– Значи не е мъртъв, нали?

Тя го положи така, че по-голямата част от него да остане скрита зад столовете. После взе

ръцете ми и ги притисна към врата на охранителя, за да усетя силния му пулс.

– Ти ми даде първия шанс за свобода, който съм имала. Мислиш ли, че ще го проваля?

Погледна към охранителя, после сведе лукаво очи към мен.

– И все пак това би била отлична възможност да получа много по-подходящо тяло, на

някого, за когото всички знаят, че е жив.

Вторачих се в нея.

Тя въздъхна.

– Добре тогава. Намери приятелите си.

Прегледах мониторите, а тя пазеше на вратата. Нямаше и следа от Тори, но аз го очаквах –

това означаваше, че тя е в една от килиите, в която няма охранителна камера. Намерих

Саймън все още в операционната, все още прикован към масата, с IV в ръката си, без

никакъв охранител.

Проверих и останалите екрани. Д-р Давидоф бе в един от салоните за срещи с госпожа

Енрайт, Сю, охранителя Майк и другите двама. Те бяха потънали в задълбочени дебати.

Останалите стаи бяха тъмни, всички, освен една, която бе не по-голяма от моя килер