Джос Стърлинг - Скай

— Ти може и да не натиснеш спусъка, но ще си мислиш, че си го направила.

Образите отново нахлуха в съзнанието ми, ярки червени, мастилено черни, въртящи се основни цветове. „Тежестта на пистолет на дланта ми Зед умря от ръката ми Хавиер също. Аз съм убийца, въпреки че беше при самозащита.“

Не.

„Да. Това се случи. Сгреших за тях. Семейство Бенедикт са извратени. Те искат да измъчват онези, които попаднат в ръцете им. Всичките са извратени, много извратени.“

Не е вярно. Не е истина.

Изгубих съзнание.

* * *

През следващите няколко часа винаги, когато се свестих, имах чувството, че в мозъка ми дращят парчета стъкло. Не можех да разсъждавам ясно. Струваше ми се, че съм била подложена на няколко сеанса и Даниъл Кели държи главата ми, а черните му очи изгарят съзнанието ми Понякога там беше и Шон, който изсмукваше остатъците от нещастието ми и влошаваше нещата. Кели беше ядосан, че аз все още се съпротивлявам, но накрая се обърках толкова много, че умът ми закрещя да поема по лесния път и да се съглася с онова, което той настояваше, че е истината.

— Разкажи ми пак какво се случи, Скай — заповяда той за стотен път.

— Ти… ти ме спаси. — Преди очите ми пробягнаха образи как той пристига в болница, за да ми предложи утеха след кървавата баня в склада. Кели беше дошъл да помогне на родителите ми, беше ни осигурил частна стая и я бе платил. Беше чул по новините за случилото се и бе проявил голяма щедрост към клетото английско семейство.

Точно така. И кой те отвлече от улицата?

— Бенедикт. Те са извратени и зли. — Не. Да. Не знаех. — Искам да се прибера у дома.

„Не, не искаш. Ти искаш да стоиш тук, в Лас Вегас, където се чувстваш в безопасност.“ В съзнанието ми си проби път образ — стая с подсилени врати и прозорци с решетки, където никой не може да ме достигне.

— Чувствам се в безопасност.

„С хората, които ти помогнаха. Шон е много мил.“

— Мил. Гейтър е мил. Той ми донесе закуска. Попита дали ме боли нещо.

„Не Гейтър. Моят син, Шон. Той ще ти помогне да се възстановиш.“

— Така ли?

„Да, ще извлече лошите чувства от теб.“

Кимнах. Това звучеше добре. Не исках да чувствам нищо.

В стаята влезе Мария, а зад нея — О'Халоран и Гейтър.

— Готова ли е? Бавиш се твърде много. Бенедикт вече са в града и отвратителният Виктор е поискал съдебна заповед, за да претърси имотите ни.

Даниъл Кели ощипа брадичката ми

— Да, мисля, че е готова. Лекото объркване ще я направи по-убедителна. Сложете я на позиция и после изпратете съобщение на Бенедикт, че могат да я намерят в склада на старото летище. Двете момчета трябва да дойдат, иначе сделката се отменя.

— Няма да дойдат. Останалите няма да им позволят.

— Ще се престорят, че са сами, и това ще бъде достатъчно. Другите ще бъдат твърде далеч, за да спрат онова, което ще се случи. Ние ще се обадим на полицията. Малко объркване между агенциите винаги помага.

Хванах се за главата. В това нямаше логика. Всичко това вече се беше случило, така ли? Била съм в склада и знам кой е застрелян. Ръцете ми бяха окървавени

Мария се усмихна.

— На нашия малък савант й е трудно да си изясни фактите.

— Всичко ще бъде наред. Тя трябва само да седи тук с пистолета в ръката, докато ФБР и полицията спорят защо се е стигнало до това положение. О'Халоран, блокира ли телепатията?

Той кимна.

— Ще я държи, докато тя се приближи до някого от тях.

— Премахни ги бързо. Сложи пистолета в ръката й и се махни, преди да пристигнат ФБР и полицията. Искам да се чудят какво се е случило.

— Добре, шефе.

Кели изпука кокалчетата на пръстите си.

— След днешния ден Мрежата на савантите ще знае, че никой, който се закача с моите хора, не се измъква невредим. Ще ни оставят на мира. А сега, Скай, довиждане, докато се срещнем отново за пръв път в болницата. „Когато кажа ключовата дума, забравяш всичко, което се е случило от вчера, и помниш само онова, което аз съм ти казал. “

* * *

Гейтър ми се извини, докато завързваше краката ми и ме оставяше да седя насред празния склад.

— Прави каквото ти казвам и всичко ще свърши — рече той и прибра косата ми зад ухото.

Треперех, въпреки че бях със скиорския си екип Тялото ми се държеше така, сякаш имаше треска, която искаше да отхвърли. Нищо не беше наред. Гейтър зае позиция на няколко крачки зад мен и се скри зад преграда от кашони. Чух го, че провери пълнителя на пистолет.

Дали беше дошъл, за да ме защитава? Не можех да си спомня. Дори не бях сигурна кой е той. Какво ми ставаше? Мозъкът ми беше като памук.