Джос Стърлинг - Скай

— Ще ти се реванширам, скъпа. — Даниъл Кели наложи авторитета си върху ситуацията, като рязко замахна с ръка. — А сега, достатъчно по този въпрос. Трябва да започна да обработвам гостенката ни. Полицията вече я търси и източникът ни съобщи, че семейство Бенедикт са напуснали базата си. Време е властите да се насочат към тях. Хайде, Скай. Искам да запомниш нещо. — Даниъл Кели се огледа за мен, но аз вече бягах. Нямаше да се предам покорно на мисловната му манипулация.

Шон! — изрева той.

Бях по-бърза от дебелата мазна поничка. Минах през няколко врати и хукнах към асансьорите, надявайки се да намеря някой да чака на етажа или поне стълбището. Бях забравила обаче кой е навън. Стигнах само до коридора, когато Гейгър ме сграбчи. Хвана ме и ме повали на земята, изкарвайки въздуха от белите ми дробове. Главата ми се удари в плочките, но аз продължих да ритам и да хапя. Той ме задържа на една ръка разстояние от себе си и ме разтърси.

— Престани, сладкишче. Ако правиш каквото казва шефът, няма да пострадаш.

От главата ми закапа кръв. Зрението ми се замъгляваше.

— Доведи я тук — заповяда Кели.

Гейтър ме завлече в заседателната зала.

— Не се ядосвайте много, господин Кели — помоли го той. — Момичето се уплаши, нищо повече.

— Напротив, изобщо не съм ядосан. Тя е играчка в ръцете ни. — Кели погледна лъскавия си часовник „Картие“. — Когато я предадем на властите окървавена, те ще й повярват с още по-голяма готовност. А сега я сложи да седне. Започвам да я обработвам. — Той беше напълно студен и се държеше така, сякаш аз бях само поредната скучна точка от дневния му ред, с която трябва да се занимава.

Опитах се да го одраскам и да се освободя.

— Не, остави ме на мира!

Гейтър ме блъсна на един стол и ме завърза с еластични пластмасови белезници. Дори не можах да избърша кръвта от лицето си и трябваше да я оставя да се стича по брадичката ми и да капе по гърдите ми. Цялата треперех.

— Тя е в шок — с отвращение каза Мария. — Няма да вкараш много в мозъка й, когато е в това вцепенено състояние.

Шон се промъкна зад мен, сложи ръце на раменете ми и вдъхна дълбоко.

— Не е вцепенена. Прекрасно — страх, гняв и ужасяващо очакване — чудесна комбинация.

Мария блъсна ръцете му.

— Недей. Засилваш чувствата й Не искаме да изпадне в кататония.

— О, не. В нея има твърде много борбеност, за да поеме скоро по този път.

Гейтър неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Ще й правите ли онова нещо с ума, господин Кели?

Бизнесменът вдигна глава.

— Не ми се струва правилно — смотолеви Гейтър.

Мария го блъсна настрана.

— Колко си жалък! Знаем, че мразиш способностите ни, но не забравяй кой ти плаща заплатата, Гейтър.

— Трябваше да ми позволите да застрелям двамата Бенедикт — измърмори той.

— Само че не улучи — язвително каза Мария. — Всичко това ми омръзна, татко. Може ли да продължим? Трябва да прегледам описа на спалното бельо.

Даниъл Кели хвана главата ми и я стисна. Почувствах как присъствието му прониква в мен и се опитва да вземе превес. Сливане и придобиване. Издигнах защитните си стени и се представих как трупам тоалетката, леглото и всичко, което мога да докопам, за да му попреча да преодолее щита ми Не можах да не съзра картини на онова, което той се опитваше да втълпи в съзнанието ми. Кели ми внушаваше как Зед и Хавиер ме подмамват на улицата и ме затварят в багажника на очукана стара кола. Държат ме там, докато се преструват, че ме търсят, и после ме откарват под носа на местната полиция. Затварят ме в изоставен склад, подиграват ми се, че съм повярвала, че Зед ме обича, измъчват ме…

Не! Тряснах вратата пред внушенията му. Никой Бенедикт не беше направил подобно нещо и не би го сторил на никого. Помни истината. Гейтър и О'Халоран Самолетът. Хотелът. Мисли къде си.

„Бенедикт те мразят. Зед е твърде хубав за теб — готин и красив — и, разбира се, че те лъже. Ти го подозираше. Той те използва. Зед и Хавиер постъпват така с момичетата. Те трябваше да бъдат спрени, полицай. Наложи се да ги застрелям. Използвах техния пистолет.“

Не, не, не. Чувствах, че мозъкът ми се огъва под натиска на атаката. Не съм убивала никого.

Образът на пистолета в ръката ми беше ясен и ярък, до изгризаните ми нокти.

Това не съм аз. Зед и Хавиер са живи. Не съм ги застреляла. Отворих очи.

— Ще застреляте Зед и брат му?

Даниъл Кели не можа да скрие шока си, че съм се изплъзнала от контрола му. Големият му пръстен с печат се заби в лицето ми, предизвиквайки сълзи в очите ми