Джос Стърлинг - Скай

Гневът ми се стори смешен на Кели.

— Каква забавна малка чужденка, нали? Съска и плюе като разгневено котенце и е почти толкова заплашителна. — Той се засмя. — Разбира се, че ще кажеш каквото ти заповядам, Скай. Виж, това е моята дарба. Ще помниш онова, което аз искам да помниш. Хората го правят, например надзирателите, които много скоро ще освободят братята ми от затвора, като мислят, че са получили заповед от губернатора. Няма смисъл да се противиш. Аз съм добър в пречупването на волята на другите хора. Забогатял съм от това и ти няма да направиш изключение.

О, Боже, той беше като Виктор. Но наистина ли можеше да ме накара да кажа и да направя нещо толкова нехарактерно за мен? Разбирах, че да накара двама надзиратели да изтълкуват погрешно дълга си, може би е възможно, но нямаше да ме убеди да се съглася с изфабрикуването на цяла сложна лъжа, абсолютно противоречаща на доказателствата. Можех ли да се забравя дотолкова, че да предам Зед, моята сродна душа?

Затръшнах тази мисъл дълбоко зад всичките прегради в съзнанието си. Кели не трябваше да научава какво представлява Зед за мен, защото безмилостно щеше да използва тази слабост, знаейки какво биха направили за другата си половина савантите.

„Абсолютно гениално, Скай — упрекнах се. — Какъв момент само да приемеш Зед за своя сродна душа.“

И преди се страхувах, но сега бях направо ужасена.

— Виждам, че започваш да вярваш, че мога да го направя. — Кели пъхна блекберито в джоба си. — Не се тревожи. Няма да страдаш. Ще мислиш, че казваш истината. Разбира се, ще трябва да те държа близо до мен, за да съм сигурен, че ще продължаваш да пееш същата песен година и нещо, докато всички забравят, но ние ще се погрижим за това, нали, Мария?

Младата жена кимна.

— Да, татко. Може да й намерим място като прислужница в някой хотел, когато тя напусне гимназията и заживее в Лас Вегас. Спомените за Рикънридж ще бъдат твърде болезнени, за да се върне там.

— Но родителите ми… — Това беше по-лошо от кошмар.

Кели въздъхна неискрено.

— Те ще имат чувството, че не са успели да те защитят, и аз ще ги убедя, че искат да ти дадат време да се оправиш след травмата. Знаем всичко за тях и за осиновяването ти — и колко крехко е психическото ти състояние. Убеден съм, че те ще бъдат твърде заети с кариерата си, за да се тревожат много, стига да им кажеш, че си щастлива. А ти ще им го кажеш.

Откъде знаеше толкова много Кели?

— Разказваш какъв ще бъде животът ми

— По-добре е, отколкото да те убия, а това е единствената възможност за избор.

Шон се приближи до баща си. Беше една глава по-висок от него, но много по-дебел, и шкембето му се изливаше над тънкия кожен колан, който придържаше широките му панталони. Имаше мустак ала Зоро, който изглеждаше смешно на човек само няколко години по-голям от мен, сякаш някой му го беше нарисувал на шега, докато е спял, а той още не е забелязал.

— Ти каза, че в нея има тъмнина?

Кели се намръщи.

Не я ли усещаш?

Шон хвана ръката ми, доближи я до носа си и помириса дланта, като затвори очи, сякаш се опитваше да долови лек парфюм. Помъчих се да я дръпна, но той я стисна още по-силно.

— Да, сега я усещам. Чудесни пластове на болка и изоставяне.

Почувствах, че паниката ми се засилва, докато Шон ме докосва. Спокойствието, което се борех да запазя, се разкъса като хартия на разопакован подарък.

— Защо не ми я дадеш? Ще ми достави удоволствие да източа чувствата й. Усещам, че тя ще ми гарантира часове на забавление.

Даниъл Кели се усмихна отстъпчиво на сина си.

— Толкова ли е силна емоционалната й енергия?

Шон кимна.

— Не бях чувствал такова нещо.

— Тогава може да я имаш, след като тя изпълни целта си със семейство Бенедикт. Само гледай да е добре, за да убеди семейството си, че е тук по собствена воля.

— Ще се погрижа за това. — Шон Кели целуна дланта ми и пусна ръката ми Потреперих от погнуса и я избърсах в късите си панталони — Хмм. — Той облиза устни. — Ти и аз ще се опознаем много добре, сладка моя.

— Какъв си ти? — Увих ръце около тялото си и отстъпих към прозореца. Исках да изкрещя в лицето му, но това само щеше да им покаже колко съм уплашена.

Мария Кели нетърпеливо завъртя очи.

— Брат ми е рудокопач на чувства и се забавлява, като извлича емоции от мозъците на другите хора. Трябва ми нова прислужница, татко. Не е честно. Не е добро за бизнеса. Тя няма да ни е от полза, ако Шон я обсеби, и ти го знаеш. Последната издържа само един месец, преди да се наложи да се отървем от нея. — Гласът й се извиси в хленч.