Джос Стърлинг - Скай

— Жесток е.

— Той и Сали седят вкъщи с подобни тоалети.

Нелсън закачливо започна да ме дърпа по посока на дома ми

— Няма начин. Трябва да отидем там.

Сръгах го в ребрата.

— Ако го предложиш на другите, лично аз ще извадя мъртвия ти мозък през ушите и ще нахраня с него приятелите ти зомбитата.

— Ох! Хубава визуална заплаха. Харесва ми

Стана ми малко студено с моя костюм.

Може ли вече да тръгваме, Тина?

— Да, хайде.

Тина раздаде на всички фенери с формата на тиква на пръчки и ние тръгнахме по улиците, забавлявайки се на маскарада. Покрай нас минаваха родители с малки деца, облечени в различни странни костюми. Страшната тема сякаш малко се разми някъде по пътя, защото видях, че е напълно приемливо да си облечена като любимата си принцеса, ако си момиченце от детска градина, или като Спайдърмен, ако си момченце. Ударението падаше главно върху „лакомство“, отколкото „номер“. Видях две по-големи деца, които се сражаваха с водни пистолети, но повечето бяха твърде заети да събират бонбони, за да нанесат някакви щети на къщите, където не отваря никой.

Когато наближихме дома на Тина, от мъглата се появи върколак, който се присъедини към нашата група. Имаше маска на лицето, кичури коса на ушите и рошави лапи Във всяка друга нощ това би предизвикало тревога, но на Хелоуин на никого не му мига окото.

— Зед? — хлъцнах аз.

— Тихо. Не искам никой да знае, че съм тук. И не мисли за мен в случай, че някой слуша, нали се сещаш.

Започнах да се кикотя, нелепо радостна, че той се е измъкнал, за да ме види.

— О, Върколако, ти си майстор на маскировката и заблуждаваш лошите с хитростта си.

— Сливам се с обстановката, нали? Знаех, че ще излезеш по тъмно, и ето ме тук.

Не ми трябваше напомняне за неподправения ужас, който ни измъчваше в тази нощ на престорен страх, но бях по-щастлива сега, когато Зед беше до мен.

Около врата ми се уви рошава лапа.

— Не съм сигурен дали одобрявам костюма ти. Не можа ли да си сложиш наметало или нещо друго?

— Наистина ми е студено. Саймън не помисли за това, когато ми направи костюма.

Той свали наметалото си и го преметна на раменете ми.

— Баща ти е направил костюма? Нима говорим за същия човек, който иска да те заключи, докато станеш на трийсет години? Да не би да е претърпял промяна на личността, откакто го видях последния път?

— Артистичен е. Не мислеше как ще изглежда дъщеря му, а само да постигне подходящ вид за Хелоуин Той и Сали са вкъщи с подобни костюми.

Зед се засмя тихо.

— Каза ли на родителите си, че излизаш? — попитах.

— Не. Те продължават да мислят, че трябва да се отбраняваме от дома си. В момента съм в гаража и човъркам мотоциклета си. Хавиер ме прикрива.

— Как ще реагират?

Зед се намръщи.

— Не виждам. Със семейството е трудно. В една къща със саванти има толкова много възможности, че бъдещето се замъглява като смущения по мобилен телефон. И нещо странно — забелязах, че колкото по-близо съм до теб, толкова по-малко виждам за теб.

— Това означава ли, че сега мога да те бия на карти?

— Вероятно. Но няма да ти помогна със спасяване на дузпа и това е недостатък.

— Нямам нищо против. Не е приятно да знам, че виждаш толкова много през цялото време. Чувствам се някак… знам ли… затворена в клетка от бъдещето.

— Да, и аз предпочитам така. По-нормално е.

Стигнахме до дома на Тина. Тя наистина се беше постарала. На всеки прозорец се хилеха изрязани тикви, а верандата беше украсени с паяци, прилепи и змии. Майка й отвори вратата, облечена като магьосница с огромни изкуствени мигли и лакирани в кървавочервено нокти. Големите братя на Тина бяха в задния двор и палеха огън с подкастрени клонки от градината.

— Хайде да влезем, да постоим малко и да се измъкнем — предложи Зед. — Искам да бъдем само двамата за час и нещо. Онези откраднати моменти в училище ме убиват. Постоянно се безпокоя, че ще влезе някой и ще ни вцди.

— Добре, но аз не мога да се измъкна твърде рано.

— Там вътре ще стоя далеч от теб. Ако някой ме познае, няма да си помисли нищо лошо. Тина всъщност ме покани.

Събрахме се в кухнята. Майката на Тина ни поднесе грамадна купа, пълна с пуканки и зелено желе, което трябваше да тъпчем в устата на другия със завързани очи. Това не беше възможно, когато носиш маска с череп, затова я махнах и се включих в играта. Зед не свали маската си на върколак.

Залових се да тъпча желе в устата на Нелсън, докато Тина ми даваше указания. Той размаза повече желе върху мен, отколкото натъпка в устата си.