Джос Стърлинг - Скай

— Пфу! Ще трябва да се изкъпя — изкрясках, когато лъжицата уцели врата ми и по гърдите ми се разля желе.

— Да захапваме ябълки, пуснати във вода! — предложи Тина. — Това би трябвало да помогне.

Не можах да захапя ябълката. Зоуи се оказа най-добра в тази игра.

— Защото устата й е голяма — обясни Тина и се наведе, когато Зоуи плисна вода към нея.

Трябваше да се прибера у дома в полунощ и исках да остана насаме със Зед, затова в десет и половина се извиних.

— Ще можеш ли да се върнеш сама? — попита Тина, докато преглеждаше песните на айпода си, за да ги пусне и да танцуваме.

— Да, ще ме вземат.

— Добре, ще се видим утре.

— Благодаря за купона. Беше превъзходен.

Тина се засмя.

— Обожавам британския ти английски, Скай „Беше превъзходен“ — имитира ме тя. Заливайки се от смях, Тина сграбчи Нелсън и го завлече в средата на кухнята да танцуват.

Излязох на верандата и видях, че Зед ме чака.

— Готова ли си? — попита той.

Аха. Къде ще ходим?

— Да тръгнем към дома ти. На главната улица има кафене, което трябва да е отворено.

— Там безопасно ли е?

— Би трябвало. Ще седнем в някое сепаре в дъното. Колкото и високо да оценявам сливането с обстановката, не искам да стоя с тази маска цяла нощ.

Вдигнах черепа.

— Да си го сложа ли? Чувствам се глупаво, като го нося.

— Хората ще искат да видят кой е с костюма на скелет, ако не си го сложиш.

— Добър довод. — Наместих черепа на главата си и се засмях. — Това е втората ни среща, нали така?

— Казах ти, че ще измисля нещо по- хубаво. — Той преплете пръсти с моите — космати нокти с кости на скелет.

Кафенето беше пълно с родители, които си почиваха и седяха на топло, след като цяла вечер бяха обикаляли градчето с развълнуваните си деца. Наложи се да чакаме, докато се освободи сепаре в дъното.

— Какво ще пиеш? — попита Зед.

— Горещ шоколад с всички екстри.

Той ми донесе висока чаша, отгоре със сметана и меки захарни бонбони и шоколадова бъркалка. За себе си беше избрал кафе без нищо друго.

— Не знаеш какво изпускаш. — Въздъхнах в захлас, когато вкусих лепкав бонбон с шоколадов сироп.

— По-приятно ми е да гледам теб. — Зед отпи малка глътка от кафето си. — Съзнавам, че срещата не е в луксозно заведение. Извинявай.

— Да, познаваш ме. Седя и пресмятам колко си похарчил. Следващия път очаквам черен хайвер и петзвезден ресторант.

— Мога да се изръся за хамбургер, ако си гладна.

Дръпнах лапата на костюма му.

— Не ставай глупав. Следващия път аз черпя. Ще се редуваме и ще делим по равно.

Той погали ръката ми, разпращайки приятни тръпки на възбуда по гърба ми

— Нямам нищо против да си поделяме сметките, но предпочитам аз да черпя, когато съм те поканил на среща. Няма да ми хареса, ако ти платиш за мен.

Засмях се.

— Израснал си в каменната ера.

— Познаваш татко и братята ми Представих ти доводите си.

Тръгнахме по вече тихите улици. Заснежените върхове на планината блестяха на лунната светлина. Звездите представляваха бели точици на черното небе, далечни, но светли и ярки.

— Карат ме да се чувствам толкова дребна — рекох, представяйки се всичките километри между нас и най-близката от тях.

— Неприятно ми е, че трябва да ти го кажа, Скай, но наистина си дребна.

Сръгах го в стомаха и Зед услужливо изохка, макар да бях сигурна, че не го заболя.

— Хей, изумявах се колко умопомрачителна е вселената. Имай малко уважение.

Той се ухили.

— Предизвикателно е да носиш костюм на скелет. Съзнаваш ли, че блестиш на лунната светлина? Не бях излизал с такова момиче.

— А с какви момичета сте излизали, господин Бенедикт? Тина каза, че ти и братята ти не излизате с момичета от Рикънридж.

— Вярно е. Ти си изключение. Срещал съм се с няколко — предимно от Аспен. — Зед ме прегърна през кръста. — А ти?

Изчервих се. Искаше ми се да не бях започвала този разговор.

— Приятелките ми в Англия веднъж ми уредиха среща с едно момче. Беше пълно бедствие. Той беше толкова влюбен в себе си, че не беше истина.

— Искал те е само за да се фука пред другите.

— Предполагам. Срещнахме се само два пъти и ми писна. Ето защо, както виждаш, опитът ми е доста ограничен.

— Не мога да кажа, че съжалявам да го чуя. Хареса ли ти купона тази вечер?

— Игрите бяха глупави, но забавни.

— Надявах се, че ще споменеш за тях. Беше ми особено интересно да видя какво се случи с желето. — Той подуши врата ми. — Ммм. Останало е малко.

— Зед! — Протестът ми беше вял. Всъщност вниманието му ми доставяше голямо удоволствие.