Джос Стърлинг - Скай

Не, това е обяснение. Можеш да се научиш да си изграждаш щитове.

— Какво?

— Основно обучение за саванти Когато живееш в такова семейство, скоро се научаваш да си изграждаш щит.

— Но аз не съм савант.

— Савант си. И мисля, че дълбоко в душата си го знаеш.

Свих ръце в юмруци в косите си.

— Престани. Не искам да го чувам. — „Ти си лоша. Лоша. Винаги правиш нещастни другите.“ — Не съм савант! — Вече не говорех на Зед, а на шепота в главата си.

— Скай. — Зед хвана юмруците ми, дръпна ги от слепоочията ми и ме притегли към себе си. Ръцете му отново започнаха да милват косата ми, оставяйки я да падне на раменете ми. — Ти си добра. Най-далечното не що от лоша, което съм срещал.

— Какво виждаш? Какво знаеш за там, откъдето съм дошла? — попитах тихо. — Ти загатна някои неща. Знаеш за мен неща, които аз не знам.

Чух, че в гърдите му отекна въздишка.

— Нищо ясно. Уриел има дарбата да вижда миналото.

Изсмях се, потрепервайки.

— Не ме разбирай погрешно, но се надявам да не се срещна с него.

Той ме залюля в обятията си. Беше като танц без музика, синхронизиране в един и същ ритъм.

— Искаш ли да знаеш защо не ти се обадих?

Кимнах.

Не можех. Бяхме затворени у дома. Имам още лоши новини.

— Какви? По-лошо от това, че някакъв луд иска да убие семейството ти? Трябваше да знам дали сте добре. Дали ти си добре.

— Виктор ни постави под код „червено“. Това означава, че не можем да общуваме с никой друГосвен с членовете на семейството си.

Зачудих се къде ме поставя това в реда с приоритетите му. Все пак Зед твърдеше, че съм му сродна душа.

— Не знаем кой би могъл да подслушва обажданията ни. Трябваше да намеря начин да ти изпратя съобщение, но се боях да използвам телепатия.

— Защо?

— Това е лошата новина. Смятаме, че в екипа убийци има савант. Иначе не би трябвало да стигат толкова близо до нас. Дарбата на татко е да усеща опасността. Той би разбрал, че те са наблизо, ако не ги е предпазвал силен савант. Можеш да слушаш по телепатичен път, все едно ти говорят, ако имаш дарбата. Не исках да правя нищо, което би ги завело при теб.

— Тогава не само твоето семейство може да общува по телепатичен път?

— Не. Познаваме няколко други човека, но има много, които не познаваме. Лесно можеш да използваш дарбата си за добро или за лошо. Изкушението е голямо, особено за онези, които нямат равновесието на сродна душа. — Зед потърка брадичка в косата ми — Ти си моето равновесие, Скай. Плъзгах се по наклонената плоскост, преди да те срещна. Не мога да ти опиша какво означава за мен, че ме спаси от сивото съществуване.

— Плъзгал си се?

— Да, много. Аз не съм добър човек без теб. Ставаше все по-съблазнително да използвам дарбата си, за да получа своето, колкото и нечестно и каквато и да беше цената за другите хора. — Той изкриви лице в гримаса, тъй като се почувства неудобно от онова, което разкрива за себе си. — Ти ми вдъхна достатъчно надежда, която да ме крепи, докато бъдеш готова да отключиш дарбата си След като това стане, няма шанс отново да бъда такъв, какъвто бях.

— Но още не си в безопасност? — Не съзнавах, че го обуздавам и карам да се въздържа. Ако нещо се объркаше и Зед изгубеше равновесието си, аз щях да бъда виновна, защото не съм била достатъчно смела, за да изследвам какво има в мен? — Какво да направя?

Той поклати глава.

Нищо. Необходимо ти е време. Повече се тревожа за теб, отколкото за себе си.

Но аз се тревожа за теб.

— Благодаря ти, но нека ти дадем пространството, от което се нуждаеш, и да се справим с каквото трябва, за да си в безопасност.

Саванти убийци? Възможно ли беше това да е истина? Куршумите бяха реални. Не се съмнявах в тях.

— Мислиш, че онзи саванГе станал лош?

— Да, той действаше със стрелеца. Може би още подслушва. Не знаем. По-трудно е да насочваш телепатията към точния човек от разстояние. Досега не сме се изправяли срещу такова нещо. Трябваше да го предугадим.

Почувствах, че Зед съди твърде сурово себе си, отчаян, че не знае всички отговори за мен.

— Защо е трябвало да го предугадите? Наскоро са ви въвлекли в тази история чрез програмата за закрила на свидетели. Когато изпитанието свърши, няма ли да премине опасността?

— Не съвсем. — Той придоби виновен вид и аз осъзнах факта, че не е бил напълно искрен с мен.

— Не съвсем!

— Ние не сме само свидетели, а и следователи. И това не е единственото изпитание. Семейството ми обединява дарбите си, за да изпрати в затвора стотици престъпници през годините. С това се занимаваме.