Джос Стърлинг - Скай

Зоуи се измъкна, оставяйки ни сами в нашето ъгълче на тълпата. Зед стоеше пред мен и препречваше гледката ми, затова имах чувството, че сме само той и аз.

— Здравей — тихо каза Зед.

— Мисля, че вече се поздравихме. — Еха, това момче излъчваше топлина.

— Поздравих теби Зоуи. Това здравей е само за теб.

О! — Прехапах устни, за да не се разсмея. — Здравей.

— Не се шегувах, когато казах, че изглеждаш изумително. — Зед протегна ръка и прибра кичур коса зад ухото ми — Откъде се появи всичката тази коса?

— Завързвам я в училище. Пречи ми.

— Така ми харесва.

— Защото не ти се налага да разресваш сплетените кичури вечер.

— Ще бъда повече от щастлив да го правя.

— О!

— Да, о! — Той се засмя и плъзна ръка на раменете ми. — Ще се смесим ли с тълпата?

— Налага ли се?

— Да. Искам да те запозная с мама и татко.

— Казал ли си им? — Не вярвах на приказките за сродни души, но щом Зед вярваше, какво ли беше направил по въпроса?

— Не. Искам ти да си доволна от идеята, когато им кажем. Те ще бъдат непоносими, щом им съобщя новината.

Това ли беше истинската причина, или той си играеше с мен и говореше врели-некипели, за да ме свали? Не знаех дали да вярвам на инстинктите си, когато ставаше дума за Зед.

— Ами братята ти? Ще ме запознаеш ли с тях?

— Вече познаваш Айвс и злото е сторено, но искам да стоиш настрана от другите.

— Защо? Няма ли да ме харесат?

— Как може някой да не те хареса? — Той погали ръката ми и кожата ми настръхна. — Не е заради това. Те ще ти разкажат смущаващи истории за мен и ти никога вече няма да ми проговориш.

— Малко вероятно.

Зед ме погледна и се усмихна нежно.

— И аз мисля така.

Спряхме при господин Кинийли и се присъединихме към аплодисментите, когато той приключи изпълнението си на пианото. Маестрото благодари на публиката и после се намръщи, като видя, че ме придружава Зед.

— Искаш ли да посвириш, Скай? — попита той, очевидно мислейки, че това е добър начин да ни раздели.

— Не, благодаря, господине. Не тази вечер.

Зед стисна рамото ми.

— Желаете ли да ви донеса нещо за пиене, господине?

Господин Кинийли се изненада.

— Много любезно от твоя страна. — Той ни прецени като двойка. — Радвам се да видя, че Скай ти оказва добро влияние.

— Още е рано да се каже — измърмори.

— Ще пия газирана вода… Не, кока-кола.

— Връщам се веднага. — Зед ме пусна и се изгуби в тълпата, за да търси сервитьор. Беше забавно как се опитва да ме смая, че може да бъде учтив, когато иска.

Господин Кинийли очевидно размишляваше как да подхване трудна тема за разговор и прелисти нотните листа.

— Свикваш ли тук, Скай?

— Да, благодаря.

— Всички грижат ли се за теб?

Да, господине.

— Ако имаш… проблеми с някого, нали знаеш, че има училищен съветник? — Маестрото се намесваше в моя защита, макар да не мислех, че е готов да пребори Върколака.

— Да, господин Джо ми каза. Но не е необходимо. Всичко е наред.

Зед се върна.

— Кока-кола, господине. Готова ли си да продължим по-нататък, Скай?

— Да. Довиждане, господине.

Господин Кинийли ми се усмихна притеснено.

— Благодаря за питието, Зед. — Той седна и засвири траурния марш на Малер.

— Послание към мен? — прошепна Зед.

— Или към мен. Хората не могат да проумеят защо сме заедно.

— Не могат да проумеят защо най-хубавото момиче от присъстващите тук е с мен? Тогава нямат въображение. — Зед се засмя, когато видя, че отново ме е накарал да се изчервя, а после погали лицето ми. — Ти си определението за симпатична.

— Надявам се, че това е комплимент.

— Да. Разбрах го още когато те предупредих… да не излизаш по тъмно. Послуша ме, нали?

Кимнах, без да съм сигурна какво друго да направя. Зед изглеждаше много сериозен по този въпрос.

Той се усмихна и погъделичка врата ми с кичур от косата ми

— Неприятно ми беше, че трябваше да го направя заради съня ми — и още се тревожа за това, но дори тогава видях, че си симпатична.

— Но не го показа.

Зед изкриви устни от иронично себепознание.

— Трябваше да поддържам облика си. Мисля, че си паднах по теб още в онзи ден на паркинга. Няма нищо по-секси от ядосана жена.

Много исках той да казва истината, но имах съмнения.

— Симпатична и секси? Не съм такава.

— Разбира се, че си такава. Ако аз съм камертон, ти си идеалното ла, което да ме накара да вибрирам. Изнервях се.

— Млъкни, Зед!

— Какво, не обичаш ли комплиментите?

— Обичам ги, но не знам какво да правя с тях.