Джос Стърлинг - Скай

Майка ми забеляза, че съм разсеяна, но не можа да отгатне причината.

— Скай, слушаш ли ме?

— Хм… да?

— Не ме слушаш.

— Добре, не слушах. Какво каза?

— Казах, че трябва да ти купим нещо специално за откриването. — Сали огледа ограниченото съдържание на гардероба ми с обичайния си добър вкус. — Притесняваш се за това, нали? Това те тормози.

— Ами…

— Съгласна съм. Тук няма нищо подходящо. Ще трябва да ти купим нов тоалет.

Центърът за изкуство щеше да отбележи откриването си с прием с официално облекло. Очакваше се да отидат всички от Рикънридж — в края на краищата, нямаше голяма конкуренция в развлеченията, докато не настъпеше скиорският сезон. И щом Сали мислеше, че нямам подходящ тоалет, тогава бях в беда, защото Зед щеше да бъде там.

— Да, бих искала, но къде можем да отидем да пазаруваме? Не ми се ходи чак до Денвър.

— Госпожа Хофман…

Изпъшках.

Каза, че в Аспен има много хубав бутик, само на четирийсет и пет минути по магистралата.

Дойде и Саймън и заяви, че не прекарваме достатъчно време заедно като семейство, откакто сме пристигнали. Заведе ни на обяд в италиански ресторант, а после изчезна някъде, докато Сали и аз влязохме в бутика.

— И аз може да си взема нещо ново — каза Сали, докато с копнеж докосваше редиците с дрехи.

— Аха, скритият замисъл е разкрит! — подразних я и извадих дълга червена рокля. — Не става дума за мен, а за теб. Пробвай я.

След трийсетина минути колебание ние избрахме две рокли с цени, които Сали предпочете да пренебрегне. Аспен обслужваше знаменитости от А списъка на Холивуд, които ходеха там да карат ски, и затова имаше подходящи етикети.

— Това са вложения — заяви Сали и извади кредитната си карта. — Твоят тоалет ще стане и за бала ти.

— Абитуриентският бал — поправих я. — И мисля, че родителите трябва да се изръсят за нов тоалет и тогава. Това е традиция.

— В такъв случай ще трябва да продам още няколко картини. — Сали затвори очи и подписа касовата бележка.

* * *

Кикотехме се като луди заговорници, докато се приготвяхме за вечерта.

— Не казвай на Саймън за обувките — предупреди ме Сали. — Той не разбира необходимостта от координация. — Тя прехапа устни. — Бяха ужасно скъпи, нали?

— Къде са моите момичета? — извика Саймън от долния етаж. — Ще закъснеем.

Сали слезе първа по стълбите и позира като манекенка с тясната си червена рокля.

Саймън зяпна.

Добре ли изглеждам? — леко намръщено попита Сали

— Размислих. Хайде да си останем у дома. — Той се ухили и прокара ръка по гърба й — Надявам се, че Скай е облякла нещо не толкова разкриващо. Ще се наложи да гоня момчетата, ако и тя изглежда като теб.

Представих се за оглед. Бях си избрала синя като незабравка рокля без презрамки, дълга малко над коленете ми. Косата ми беше разпусната и се спускаше на къдрици на гърба ми, прибрана отпред с две гребенчета с лъскави камъчета.

Саймън поклати глава.

— Няма да се справя. Връщайте се в стаите си, момичета.

Засмяхме се, хванахме го за ръцете и го повлякохме към колата.

— Но погледни себе си, колко си елегантен с костюма като на Джеймс Бонд! — възкликнах и оправих папионката му. За него беше въпрос на чест да използва истинска папионка и винаги ни караше да му я завързваме. — Сали и аз трябва да отблъскваме момичетата със сандвичи и бъркалки за коктейли.

— Разчитам на вас двете да ме защитавате — отвърна Саймън и ми намигна в огледалото за обратно виждане.

Покривът на Центъра за изкуство „Роденхайм“ наподобяваше на върховете зад него и беше прерязан на две половини от неправилна стъклена пирамида, осветена в синьо. В ясните, студени вечери като тази очертанията му представляваха драстичен контраст на осеяното със звезди небе. Приличаше на нос на космически кораб, който пътува в Квадранта Алфа. През остъклената фасада видях, че купонът вече е започнал. Господин Кинийли се беше издокарал за вечерта и свиреше лека музика на пианото във фоайето. В тълпата сновяха сервитьори с подноси, отрупани с ордьоври, вариращи от изискано суши до мексикански хапки и сосове.

Тина отговаряше за посрещането на гостите. Тя дори не си направи труда с табелките с имената ни.

— Еха! Нямам думи! — възкликна тя, докато ни водеше вътре. — Много сте елегантни!

— Повечето хора го постигат с правилна употреба на кредитна карта — усмихна се Сали.

— И обувките ви!

— Не споменавай обувките! — изсъска Сали.

Какво? — попита Саймън.