Джос Стърлинг - Скай

Нищо, скъпи.

— Нуждаеш ли се от помощ? — попитах с надежда, питайки се дали ще ми бъде спестен болезнения разговор за незначителни неща и ще мога да стоя с Тина за вечерта.

Тя ми махна с ръка да изчезвам.

— Да не си посмяла, Скай! Пък и смяната ми вече свършва. Ще те намеря.

Саймън вече беше навлязъл сред гостите и преследваше сервитьор с поднос с напитки Той взе газирана вода за мен и две чаши бяло вино за Сали и за себе си.

Две минути по-късно изпуснах родителите си. Местният културен репортер хвана Сали, а Саймън забрави за ненавистта си към обсъжданията на Дейвид Хокни със сериозен млад студент от Денвър. Разхождах се и разменях по няколко думи с приятели, но не се застоявах никъде.

— Аха, ето това е гледка, която си заслужава да се види! — възкликна Зоуи, облизвайки сос от пръстите си, и ме бутна към вратата. — Дойде целият клан Бенедикт. Това е необикновено събитие.

Тук бяха легендарните момчета Бенедикт, издокарани специално за вечерта. Сега разбрах защо хората мислят, че те носят неприятности. Приличаха на екип от супергерои, въпреки че беше трудно да се прецени дали са от добрите или от лошите. Очите ми се спряха първо на Зед, който изглеждаше страхотно с черна риза и черни панталони.

„Гащи “ Поправката нахлу в ума ми с нюанс на шега.

„Не искам да знам за тях.“

„Не искаш ли?“

изчервя от другия край на залата? Всъщност как изобщо

Как беше възможно да ме накара да се разговаряше с мен? „Изчезвай от главата ми.“

„Не мога да спра контакта, след като вече съм започнал. Някой каза ли ти, че можеш да спреш уличното движение с тази рокля?“

„Това хубаво ли е, или лошо?“ Сигурно бях луда, че отговарям на безтелесен глас.

„Хубаво е. Много, много хубаво.“

Зоуи се изкикоти, без да съзнава за разговора ни.

— Мили Боже, Зед те гледа така, сякаш се готви да те изяде! Но замълчи, мое туптящо сърце!

Обърнах се с рамо към него, опитвайки се да възвърна някакво подобие на спокойствие.

— Не е вярно.

— Колкото и да е жалко, не гледа мен. Но все пак остават Трейс, Уриел, Виктор, Уил, Хавиер и моят Айвс. Не са ли… — Зоуи завъртя ръка, без да е в състояние да измисли подходяща дума.

— Кой кой е?

— Хавиер е най-високият. Дипломира се тази година. Сериозен скиор. Има шанс да го включат в олимпийския отбор по слалом, ако продължава така. Мисля, че Трейс е ченге в Денвър. Той е онова страхотно способно момче, което има такъв вид, сякаш може да гълта бръснарски ножчета, без да трепне. Уриел учи в колеж и прави дипломна работа по криминалистика. Уил е едрото, широкоплещесто момче. И той учи в колеж, но не знам каква специалност. Шегаджия е и избухва по-рядко от останалите. Хм, кой остана?

— Виктор.

Зоуи се потупа по гърдите.

— А, Виктор. Истинска загадка. Скоро напусна градчето, но никой не знае с какво се занимава. Носят се слухове, че живее с Трейс в големия град, но не съм сигурна. Мисля, че е шпионин или нещо подобно.

— Как си запомнила кой кой е?

— Лесно. Трейс — твърд, Уриел — ултраинтелигентен, Виктор… влудяващо загадъчен.

— Измамница.

Зоуи се ухили.

— Уил — умопомрачителен, Хавиер — харизматичен, Айвс — атрактивен, а за Зед — ти реши. — Тя изтананика песничката за азбуката. — Ако използват братята Бенедикт, за да преподават буквите, ние, момичетата, ще внимаваме повече.

Засмях се.

Питам се защо ли са се събрали всичките този уикенд?

— Може би някой от тях има рожден ден. Господин и госпожа Бенедикт са много мили, понякога малко странни, но винаги любезни, ако отидеш у тях. — Зоуи отпи от напитката си.

— Запознах се с господин Бенедикт край реката.

— Готин е, нали? Единственото необяснимо нещо е защо умен човек като него иска да прекара живота си, като управлява лифта за ски. Лавиците в дома им са отрупани с учебници, каквито сестра ми чете в колежа, философия и други такива неща.

— Може би обичат природата.

— Може би. — Зоуи ме сръга с лакът. — Но ето един, който в момента не иска да бъде сред природата.

Зед беше оставил братята си и се бе отправил към нас.

— Здравейте, Зоуи, Скай. — Той ни се усмихна.

— Зед. — Зоуи махна с ръка на Айвс, който я наблюдаваше от другия край на залата. — Събрали сте се всичките?

— Имаме малка семейна работа. И двете изглеждате прекрасно.

Зоуи умееше да разбира езика на тялото и тъй като беше звезда, реши да остави следа. Тя преметна дългата си коса над раменете си и гривните й издрънчаха.

— Благодаря, Зед. И ти не изглеждаш зле. Ще отида при Айвс. До скоро.