Джос Стърлинг - Скай

— Не, не, определено не. — Засмях се, докато ги отброявах на пръстите си.

— Добре тогава. — Зед се усмихна и прибра кичур коса от челото ми Потреперваше от напрежение, сякаш едва се сдържаше и се страхуваше да отпусне юздите. Малко нервно аз прибягнах до един от обичайните си методи на дистанциране, опитвайки се да преобразувам срещата като някой от въображаемите си комикси, но открих, че не мога. Зед ме държеше в реалността и настоящия момент, напълно съсредоточена. Цветовете — косата, очите, дрехите му — не бяха ярки и крещящи, а фини, искрящи, и с много оттенъци. Съзнанието ми беше превключило на висока разделителна способност. — Савант — това съм аз. Всичките от семейството ми сме саванти, но аз съм получил по-голяма доза, защото съм седмият син. И майка ми е седмо дете.

— И това влошава нещата?

Можех да преброя всяка мигла около поразителните му очи.

— Да, има мултиплициращ ефект. Савантите имат тази дарба. Това е като още една скорост на кола и ни прави малко по-бързи и развити от нормалните хора.

— Да, добре.

Той леко потърка коляното ми в кръгове, за да ме успокои.

— Това означава също, че можем да разговаряме по телепатичен път един с друг. Хората, които нямат ген на савант, долавят усещане, импулс, но не чуват гласа. Това си помислих, че ще стане, когато ти говорих на футболното игрище. Много се изненадах, когато ти ме разбра, направо се шашнах.

— Защо?

— Защото това означава, че и ти си телепат. А когато сродна душа говори телепатично с партньора си, това е все едно в някоя сграда да светнат всички лампи. Ти ме озари като Лас Вегас.

— Разбирам. — Не исках да вярвам на нищо от това, но си спомних гласа му, който ми каза да се отпусна във водата, когато паднах от лодката. Сигурно беше случайно. Не можех да си помисля, че е нещо друго.

Зед допря глава до моята. Направих опит да се отдръпна, но той уви пръсти около врата ми и нежно ме задържа до себе си. Не, недей. Има още. Топлината на ръката му се разля в мен и отпусна напрегнатите ми вратни мускули.

— И аз така си помислих.

— Кога е рожденият ти ден?

Какво общо имаше това?

— Ами… на първи март. Защо?

Зед поклати глава.

— Не може да бъде.

— Това е датата на осиновяването ми

— Аха, ясно. — Той леко докосна извивката на рамото ми и после спусна ръка върху моята, която беше на коляното ми. Седяхме така и мълчахме известно време. Изведнъж усетих сянка — присъствие в съзнанието ми. — Да, това съм аз. Само проверявам.

Поклатих глава.

— Не, въобразявам си.

Той въздъхна страдалчески

— Проверявам фактите, които знам. Не мога да сгреша за нещо като сродната си душа. — Зед се отмести. Усещането за близостта му намаля и ме остави самотна. — Сега разбирам. Ти идваш от някакво тъмно място, нали?

Какво бих могла да кажа?

— Не знаеш ли кои са биологичните ти родители?

— Не. — Нервността ми се завърна и се сви ужасяващо в мен като червейчета, пъплещи в изгнила ябълка. Зед откриваше твърде много. „Нараняваш хората близо около теб. Престани.“

И не знаеш, че имаш дарба.

— Защото нямам. Аз съм обикновена. Нямам допълнителни скорости тук. — Почуках с пръст главата си.

— Не си ги открила. Но те са там. Виж, Скай, когато се роди савант, някъде в света по същото време се появява и двойникът му. Може да е в съседната къща или на хиляди километри. — Той преплете пръсти с моите. — Ти имаш половината дарби, аз — другата половина. Заедно правим едно цяло и сме много по-силни.

Завъртях очи.

— Звучи като приятна, красива приказка, но не може да е истина.

— Не е приятна. Замисли се. Шансът да срещнеш другата си половина е съвсем малък. Повечето от нас са обречени да знаят, че някъде има нещо по-хубаво, но не могат да го открият. Родителите ми са двама от късметлиите. Заедно са благодарение на един мъдрец от племето на баща ми с дарба на откривател. Никой от братята ми все още не е намерил партньорката си и всичките се борят с това. Много е мъчително да знаеш, че нещата могат да бъдат много повече. Затова прибързах. Бях като умиращ от глад човек на банкет.

— Ами ако никога не намерят сродната си душа?

— Може да станат много неща — отчаяние, гняв, примирение. Става по-лошо, докато годините минават. Аз все още не се бях разтревожил. Извадих невероятен късмет, че избегнах терзанията.

Отказвах да повярвам на небивалиците, които бръщолевеше Зед, и намерих убежище в лековатото, шеговито отношение.

— На мен не ми се струва трудно. Не може ли да създадат уебсайт за срещи между саванти по интернет или нещо подобно? Проблемът ще бъде решен.