Аня Баст - Магьоснически огън

— Няма значение в какво вярваш. Неверието няма да го направи неистина. — Той поклати глава. — Уика може да е религията ти, но магьосничеството е в кръвта ти. Ти си естествена магьосница. Просто още не си го осъзнала. Твоят елемент е въздух, точно както на родителите ти. Това означава, че силата ти е концентрирана в командването на въздуха, отделянето на съзнанието от тялото ти, интуитивна способност, приемане и насочване на звукови вълни. Способностите ти лежат върху всичко, свързано с царството на въздуха и това, Мира, е почти всичко. Това е най-могъщият елемент.

— Ненормален — промърмори отново тя. — Гледал си твърде много епизоди на "Чародейките".

Той я игнорира.

— Ти си истинска магьосница на елементите, с естествена магия, течаща във вените ти. Не говоря за готик позьор или за заклинател. Няма бълбукащи казани, няма палене на разноцветни свещи, няма ароматни пръчици. Има само силата на елементите и твоята способност да я контролираш.

— Разбира се. Както и да е. Вероятно вярваш и във Великденския заек.

— Обзалагам се, че обичаш вятъра още от малка. Обзалагам се, че държиш прозорците отворени винаги когато можеш, изпитваш удоволствие от ветровитите дни и намираш оправдания да бъдеш навън тогава, намираш торнадотата за могъщи и интригуващи. Обзалагам се, че обичаш усещането на бриза, развяващ косата на врата ти…

— Всички го обичат.

— Не, не го. Обзалагам се, че винаги си била предразположена към звуците. Понякога се събуждаш, чувайки гласове в стаята си, или може би чуваш да те викат по име, когато заспиш, или вероятно чуваш звуци, които изглеждат толкова реални, сякаш се случват в спалнята ти. Може би понякога изглежда, че чуваш мислите на хората или предусещаш желанията им. Хората вероятно те наричат интуитивна, но това е много повече от обикновена, естествена интуиция.

Тя се взря в него. Лицето й леко пребледня.

— Прав съм, нали?

Мира отмести поглед от него с израз на презрение на лицето си и подсмръкна.

— Знам само, че си се съюзил с Бен. Може би той ти е казал всичко това.

Гняв пламна в него за това, че тя го сравнява с идиот като Бен Уилямс. Знаеше всичко за бившия й. Той беше тъп, егоистичен задник, който не можеше да разпознае златото, когато му беше в ръцете.

— Не ме асоциирай с него — каза тихо той.

Тя погледна отново към него с разширени очи.

Джак прекара ръка по лицето си и се принуди да не се поддаде на раздразнението, което чувстваше. Той се приведе по-близо до нея.

— На някакво ниво разбираш това, което ти казвам. На някакво ниво винаги си знаела, че си различна. — Той направи пауза и повдигна вежда. — Кажи ми, че не е вярно.

Устата й се затвори.

Той се облегна назад.

— Трябва да знаеш едно нещо за мен. Моят елемент е огън. — Той щракна с пръсти и отвори дланта си. В центъра гореше малък син пламък. Беше прост трик, но впечатляващ за непосветените.

Мира ахна и се отдръпна колкото можа назад във възглавниците.

— Как го правиш?

— Това е магия. Моята магия. Това е магията на огъня.

— Това е номер. Просто някакъв глупав номер.

Той се концентрира върху пламъка, оставяйки го да се разпростре и да обхване китката и вътрешната страна на ръката му, върху ръкава. Мира ахна.

— Да, номер е, но не какъвто си мислиш. Отне ми известно време да го науча. Огънят е сложен елемент, опасен и непредсказуем. Отнема доста време, за да го овладееш. Имам доста белези, които го доказват.

— К-как го правиш? — попита отново тя.

— Призовавам огъня в центъра на ръката си. Държа го под контрол с ума си, за да не ме изгори. Отнема дълго време да развиеш сила на волята и концентрацията, за да командваш огъня.

— Това е невъзможно — въздъхна тя, вгледана в пламъка.

Той обърна ръката си, оставяйки огъня да я обгърне, внимателно поглъщайки я. Огънят му беше като домашен любимец сега, когато можеше да контролира елемента с увереност. Усмихна се, наблюдавайки лицето на Мира.

— Невъзможно — въздъхна отново тя.

— Умът ти е научен да вярва, че това е невъзможно, че хората не могат да манипулират околната си среда и да създават неща от въздуха. Реалността е толкова по-голяма, отколкото си мислиш. Толкова по-гъвкава е. Ти също можеш да правиш това, само че с въздух, не с огън.

— Мога да създавам… въздух?

— Когато няма такъв. Имам предвид, че с подходящата тренировка, ще можеш да създаваш бриз или вятър.

Изражението й се промени от страхопочитание към скептицизъм.

— Тогава предполагам, че никога няма да се задуша. — Тя сви рамене. — Или да остана заклещена по средата на езеро в лодка по време на неветровит ден. О, мога ли да изхвърля сешоара си сега? И.