Лари Нивън - Магьоснически свят

Дванайсет хиляди години преди Христа, когато чудесата се случвали по-често, един магьосник си послужил със старинна тайна, за да спаси живота си.

Години наред той съжалявал за това. Бил опазил тайната на Магическото колело в продължение на няколко човешки живота. Демонът Глирендри и глупавият му племенник варварин за малко щели да го убият, това било извън всякакво съмнение. Но нито един демон не бил толкова опасен, колкото тайната.

Вече нямало никаква тайна, разплискана като вълна по повърхността на езеро. Битката между Глирендри и Магьосника била прекалено интересна история, за да не се разчуе. Много скоро всеки, който се смятал за магьосник, знаел, че всяка магия може да се изчерпи. Толкова елементарна и толкова опасна била тази тайна. Чудно че никой не го бил забелязал по-рано.

Една година след битката с Глирендри, в края на един летен ден, Аран Продавача на мир пристигнал в село Шаил, за да открадне Магическото колело.

Аран беше на осемнайсет години, много пъргав и много мършав. Лицето му бе слабо и издължено, със заострена брадичка. Тъмните му очи надничаха изпод изпъкналото кокалесто чело. Късата права козина почти закриваше веждите. За никого не беше тайна какво представлява, той всеки, докоснал ръката му, веднага го разбираше, защото дланите му бяха покрити с къси, заострени косъмчета. Но ако някой узнаеше мисията му, би го помислил за луд.

Защото Магьосникът беше един от водачите на Гилдията на маговете. Знаеше се, че има име, но никое човешко същество не можеше да го произнесе. Негов кръстник бе един призрачен демон, когото той по-късно татуира върху гърба си като свой предан и изпитан телохранител.

Но и Аран имаше добра защита. На рамото му висеше овехтяла, лекьосана и протрита кожена торба. Всеки би помислил, че в нея има само орехи, изсъхнало сирене, корав хляб и сигурно нито пара. Всъщност тя беше пълна с магии. Те щяха да му свършат по-добра работа от орехите и сиренето, а Аран можеше да се храни и нощно време, докато пътуваше.

Пристигна пред пещерата на Магьосника малко след залез слънце. Бяха му казали каква магия да използва, за да се справи с охраната. За тази цел му бяха нужни човешки глас и ръце и Аран бе принуден да запази човешки облик; това го измъчваше още повече. Щом луната се показа, той изрече думите, които бе научил, извади от торбата жив прилеп и го подхвърли внимателно през преградения с решетка вход на пещерата.

Прилепът експлодира и образува облаче кръв, което се понесе над каменния под. Аран усети, че стомахът му се свива. За малко да побегне, но потисна страха си и се промъкна след облачето между решетките.

Тези, които го изпращаха, му бяха показали десетки схеми на пещерата. Можеше да я ограби дори със завързани очи. Би предпочел тъмнината пред мъждукащата синкава светлина на мълнията, окачената в средата на бърлогата. Движеше се бързо и грижливо спазваше всички мерки за безопасност, които му бяха предписани.

Аран беше виждал разни магьоснически инструменти в учебната лаборатория на Училището по комерсиална магия в Атлантида, но повечето от уредите на Магьосника му бяха непознати. Това явно не беше епоха на серийно производство. Спря учуден до един тезгях. За какво му е на Магьосника да шлифова този стъклен кинжал?

Над тезгяха бе окачен боядисан в черно метален диск и заклинанието, което бе изписано по ръба му, го убеди, че именно за него беше пристигнал тук. Откачи го и бързо го наниза на бедрото си, като остави ръцете си свободни за битка в случай на нужда. Тъкмо се канеше да тръгне, когато някакъв глас се изсмя във въздуха около него:

— Остави го, краставо копеле…

Аран се превърна във вълк.

Затъпяваща болка проряза бедрото му!

В човешкия си облик Аран беше слабовато момче. Като вълк бе застрашително едър и опасен. Което този път не му свърши никаква работа. Болката бе заслепителна, вцепеняваща. Той нададе вой и се опита да избяга от нея.

Постепенно се събуди с болка в главата, още по-силна болка в бедрото и с изтръпнали китки и глезени. Стори му се, че се е блъснал в стена.