Лари Нивън: Магьоснически свят

„А защо да не си остана вълк? — помисли си Аран. — Така нищо освен среброто и платината не е в състояние да ме убие. Стъкленият кинжал ще ми причинява болка, но… По дяволите! Аз съм неуязвим, но дали това е магия! И ако тя не действа в дефилето…“

Побиха го тръпки.

Кинжалът бе само смътно усещане, което бе изчезнало след половин час и никога не се бе завръщало. Но той знаеше, че е там. Невидим дебнещ нож в сърцето му.

Възможно беше пак да се появи и той да оцелее — като вълк. Но щеше да боли! И никога вече нямаше да стане човешко същество.

Обърна се и се отдалечи от Хвиринското дефиле. Предишния ден бе минал през някакво село. Може би местният магьосник щеше да му помогне.

— Стъклен кинжал! — изкиска се магьосникът.

Беше възпълен, оплешивяващ веселяк, очевидно свикнал на охолен живот.

— Само това не бях чувал. И какво толкова те притеснява? Има си и дръжка, нали? Много засукано ли беше заклинанието?

— Мисля, че не. Надраска нещо върху острието и ме намушка.

— Чудесно. Плаща се предварително. И по-добре се превърни във вълк — за по-безопасно.

Сумата, която поиска, щеше да остави Аран без достатъчно пари за връщане. Успя да го уговори за по-сносна цена и се захванаха за работа.

След шест часа магьосникът вдигна ръце. Гласът му бе станал дрезгав, очите — червени от многоцветните, миризливи пушеци, а ръцете му бяха потъмнели от боите.

— Не мога да напипам дръжката, не я виждам. Изобщо не усещам нищо вътре. Ако използвам нещо по-силно, може да те убия. Предавам се, вълчо. Който го е направил, знае далеч повече от един прост селски магьосник.

Аран се почеса по изцапаното с леко разяждащи багрилни вещества място на гърдите.

— Викат му Магьосника.

Дебеланкото се вцепени.

— Магьосника? Самият Магьосник? И ти да не ми кажеш. Изчезвай.

— А парите ми?

— Не бих се захванал дори да ми беше дал десет пъти по толкова! Да караш мен, един прост магьосник, да се сравнявам с Магьосника! Можеше да ни затрие и двамата. А ако смяташ, че парите са твои, да вървим при старшия и да му обясним как стои работата. В противен случай изчезвай.

И Аран си тръгна, като го обсипваше с ругатни.

— Ако ти стиска, отиди при някой друг — крещеше оня след него. — Опитай в Ринилдисен! Но първо им кажи в какво ги забъркваш!

Не му беше лесно да вземе подобно решение. Но тайната бе изплувала на бял свят. Най-доброто, което можеше да направи, бе да осведоми световното магьосничество за последиците.

Магьосника произнесе слово пред Гилдията на маговете на тема „Изчерпването на мана и Магическото колело“.

— Мислете за това всеки път преди да осъществите някоя магия — извиси той глас, след като приключи с описанието на техническите параметри на колелото. — Световните ресурси на мана са ограничени и всяка година намаляват поради дейността на хиляди магьосници. Много-много отдавна светът е бил управляван от богове, докато собственото им съществуване е изчерпало цялата мана , която е поддържала живота им.

Един ден тя ще изчезне окончателно. Тогава всички демони, дракони и еднорози, тролове, гигантски птици и кентаври също ще изчезнат завинаги, защото техният метаболизъм се дължи отчасти на магията. Ще рухнат и всички приказни замъци и никой няма да си спомня за тях. А всички магьосници и вълшебници ще се превърнат в калайджии и ковачи и животът ще стане скучен и еднообразен. Вие притежавате мощта да ускорите настъпването на този ден!

Тази нощ той сънува.

Всяка битка между магьосници е всъщност една вълшебна приказка. Такива приказки често се разправят, но много рядко разкриват истината. Победителят в подобна битка за нищо на света не би разкрил професионалните си тайни. А победеният в най-добрия случай е мъртвец.

Новаците в магьосничеството винаги се изумяват колко много подготовка отнема една битка и колко малко действие има в нея. Речта на Магьосника направи неизбежен сблъсъка му с Мага от хълма. Той започна с един сън и приключи след трийсет години.

В този сън врагът не се появяваше.

Имаше един светъл, съвсем незабележителен приказен замък, кацнал на върха на невероятен хълм. Той се издигаше над плодородната равнина като вълна, готова всеки момент да рухне, така че всъщност замъкът висеше във въздуха.

Магьосника се навъси насън. Този хълм би се сринал, ако не се крепи на магия. Глупакът, който го е издигнал, хаби мана .

И се съсредоточи в съня, за да запомни подробностите. По склона се виеше тясна пътека. Както във всеки сън, всичко бе объркано. Не беше ясно има ли спътник или няма. Когато мина през вратата, беше все още жив; или умря точно там, прободен от слонска бивна в ребрата.