Лари Нивън: Магьоснически свят

Събуди се и се опита да подреди съня.

Призрачният спътник му беше необходим поне докато стигне до вратата. Нищо не можа да види през тази неприятелска врата. Там положително действаше Магическо колело, което изцяло блокираше магьосническата му енергия.

Поетическа правда?

Прекара цели три дни в заклинания, с които да попречи на гадателствата на Мага от хълма. През това време не сънува нито един сън. И другият добре си вършеше работата.

Огромни кораби бяха пуснали котва в пристанището.

Трудно подвижните демонски глави върху носовете на товарните кораби едва достигаха плъховете, които безуспешно се опитваха да се изкачат по въжетата на котвите.

Мачтите на грамаден пътнически лайнер от Атлантида бяха издялани от стволовете на цели дървета. До близкия док издължената яхта на някакъв магьосник се крепеше леко над водата. Аран ги наблюдаваше замислен.

Беше изхарчил много пари, докато прекоси планината. Седмица след пристигането си в град Ринилдисен се хвана на работа като телохранител и пазач при търговец на килими. Беше останал без пукната пара и умираше от глад.

В момента търговецът Лорагинези и секретарката му Ра-Хару разговаряха с капитана на товарен кораб от Нил. Аран чакаше на дока и с безразличие наблюдаваше корабите.

Изведнъж застана нащрек. Брадатият мъж, който мина покрай него, носеше капитанска униформа.

— Здравей, капитане! — поздрави го Аран. — За Атлантида ли отплаваш?

Брадаткото се намръщи.

— На теб какво ти влиза в работата?

— Бих искал да изпратя едно съобщение.

— Обърни се към някой магьосник.

— Не искам.

Едва ли би могъл да каже на някой магьосник, че изпраща инструкции как да бъде ограбен друг магьосник. Ако не беше така, отдавна да го бе направил.

— Ще ти взема повече пари и ще пътува по-дълго — каза не без задоволство брадатият. — За кого в Атлантида и къде точно?

Аран му даде адрес в един град. Връчи му и запечатаното в торбичка съобщение, което носеше от цели три месеца. И на него му се бе наложило да взема трудни решения. В последна сметка съобщението му предупреждаваше за тектоничната нестабилност на континента и съветваше Продавачите да предприемат нещо, за да узнаят дали Магьосника не лъже. Не беше включил указания за направата на Магическо колело.

Далеч навътре в морето делфини и тритони си играеха на някакви сложни игри. Корабът от Атлантида вдигна платна. Появилият се незнайно откъде вятър ги опъна и бавно утихна, последвал плавателния съд в открито море.

Съвсем скоро щеше да има пари за път. Вече можеше да ги е събрал, но на два пъти плати на магьосници с единствения резултат, че парите ги нямаше, а стъкленият кинжал си стоеше на мястото. А и Лорагинези не споделяше търговските си тайни със своя телохранител. Знаеше, че Аран ще го напусне веднага щом се сдобие с парите.

Двамата се зададоха по мостчето: Лорагинези, неочаквано подвижен за килограмите си, и момичето, което пристъпваше грациозно, балансирайки мострите от килимите на главата си. Когато Аран се присъедини към тях, Ра-Хару каза нещо, което може би искаше и той да чуе.

— Смятано от утре, няма да идвам на работа пет дни. Ти знаеш — обърна се тя към Лорагинези и се изчерви.

— Добре, добре — разсеяно кимна Лорагинези.

Аран също знаеше. Усмихна се, без да я погледне. Можеше да я смути… а и отлично знаеше как изглежда Ра-Хару. Косата й беше черна, къса и остра. Големият й плосък нос почти се сливаше с лицето. Очите излъчваха кафява мекота, а веждите над тях бяха тъмни и плътни. Извитите като спирала уши бяха изящно оформени и заострени на върха. Беше очарователно момиче — особено за представител на хората вълци.

Вървяха хванати за ръце. Ноктите й бяха тънки и остри, а фините косъмчета по дланите й го гъделичкаха.

В Атлантида отдавна би помислил да се оженят, ако имаше необходимите средства. Тук за това не можеше да става и дума. През по-голямата част от месеца бяха просто приятели и колеги. Нощният живот в Ринилдисен бе далеч по-удобен за една двойка, а се случваше Лорагинези да освободи и двамата от работа. Вероятно умишлено им даваше тези възможности. Той не беше от тяхната порода. Може би му беше приятно да си представя, че сексът им е замаял главите. Но в техния случай нямаше място за секс — освен в определени дни от месеца. Тогава не се срещаха. Тя седеше заключена в къщата на баща си. Той дори не знаеше къде живее.

Откри на петата нощ.