Аня Баст - Магьоснически огън

— Горещо е — изпъшка тя. — Какво правиш?

— Почти свърших.

Той отмести ръка и кимна одобрително, защото синината вече изглеждаше малко по-добре.

— Колко знаеш за родителите си?

— Родителите ми?

— Да, сещаш се, хората които са те създали? Умрели са, когато си била дете, оставяйки те да бъдеш отгледана от кръстницата си.

— Зная кои са били — отсече тя. — Зная кога и как са умрели. Ти от къде знаеш за

това?

Той изчака малко преди да отговори.

— Моя работа е да знам за магьосниците, които са оставени на грижите ми.

Тя се втренчи в него, очевидно отчитайки думата магьосница.

— О, ти си откачен! Мислиш… Уика… в ресторанта… По дяволите. — Тя се изправи, измъкна се от хватката му и тръгна към вратата.

Той я хвана през талията, преди да стигне много далеч, и я задържа срещу гърдите си. Усещаше я толкова крехка срещу себе си и се опита да не подценява силата си и да я нарани.

— Трябва да седнеш и да изслушаш това, което имам да ти кажа.

Мира се бори с него, но той само затегна хватката си, докато тя не застина.

— Няма нужда да слушам нищо от това, което ще казваш, откачено копеле! — изкрещя тя от дъното на дробовете си.

Джак я замъкна обратно до леглото и я пусна долу. Искаше му се да има по-лесен начин да го направи, да я накара да разбере, че е на нейна страна.

— Майната му. — Тя хукна отново, а той отново я хвана през талията, завъртайки я обратно и приземявайки я на леглото.

— Моля те. Стой. Мирно.

Тя го погледна гневно. Главата й сигурно вече пулсираше. Също така трябваше да е разбрала, че няма шанс срещу него. Той имаше много повече мускули и тегло в сравнение с нея. Не можеше да го победи във физическа борба. Ироничното беше, че тя можеше да го победи с магията си; просто не знаеше как да я управлява.

— Не искам да правя това, но не ми оставяш друг избор. Легни назад върху възглавниците — нареди той. Когато тя не се подчини, той добави и заплаха. — Направи го веднага .

Тя се отпусна назад, а той извади дълго въже от чекмеджето на нощното си шкафче. Възседна талията й и издърпа ръцете й над главата.

Със сръчност, дошла от многото практика, той завърза краищата около китките й, стягайки ги толкова, че да не спира кръвообращението й, и подсигури краищата към шарнира на стената над средата на матрака. Разхлаби го достатъчно, че да може да сваля ръце и да се обръща. Тя имаше пространство за движение, но нямаше да може да развърже въжето особено лесно. Джак беше специалист във връзването на възли.

Когато приключи, той седна на леглото до нея.

— Виждам, че си истински експерт — изръмжа към него тя и погледна към шарнира. — Правиш го често, нали? Знаеш добре дължината на въжето?

Той се усмихна.

— Обменял съм опит с доста благоразположени жени. Ключовата дума е благоразположени. Между другото, това въже е добро. Конопено. Приляга към кожата. Няма да те ожули.

— Не съм благоразположена жена.

— Почти преряза гърлото ми в апартамента си. Ще останеш завързана. — Той се отпусна назад и се възхити на работата си. Тя изглеждаше невероятно добре, завързана за леглото му. Прекалено добре.

Джак принуди мислите си да се върнат на настоящия въпрос. Седна на ръба на леглото.

— Кажи ми какво знаеш за родителите си — заповяда отново той.

Тя въздъхна, въпреки че беше изморена и й беше дошло до гуша. Друга жена би се разревала досега. Беше вбесена. Мира може и да изглеждаше кротка отвън, но отвътре беше от стомана.

— Майка ми е била секретарка. Баща ми е бил строител. Загинали са в автомобилна катастрофа, когато съм била на три годинки. Имам мъгляви спомени за тях, за които не мога да бъда сигурна, че изобщо някога са се случили. Може би просто ги искам в настоящето. Знам и други неща, но всички те са второстепенни, казани ми от кръстницата ми. — Тя направи пауза. — Защо?

— Родителите ти не са загинали в автомобилна катастрофа. Те са загинали, но не така са намерили края си. Няма да си играя, ясно? Знам, че няма да ми повярваш, но и двамата ти родители са били магьосници. Техният елемент беше въздух. Това е рядка способност, която са предали на теб. — Той си пое въздух. — Ти си магьосница, Мира.

ТЯ СЕ ВЗРЯ ЗА МОМЕНТ, А СЛЕД ТОВА СЕ ЗАСМЯ грубо.

— Първо на първо, ти си ненормален. Второ на второ, аз се занимавам с Уика, не съм магьосница. Има разлика. Уика е религия, а магьосничеството е практика. Уика е за духовността, почит към Бога и Богинята, наблюдаване на Колелото на годината( неопаганистичен термин за годишния цикъл на сезоните ). Магьосничеството е отправяне на заклинания за постигане на определени цели. Не практикувам магьосничество. Не вярвам в тази й част. Можеш да се занимаваш с Уика и да бъдеш магьосница, но аз се занимавам само с Уика! — завърши тя с вик. Лицето й беше почервеняло.