Аня Баст - Магьоснически огън

— Ти си копеле, заради начина, по който си играеш с мен — каза тихо тя. — Мислиш ли, че вече не скърбя за родителите си? — Тя успя да сподави риданието, но сълза се спусна по бузата й. — Проклет да си.

— Съжалявам, Мира. — Джак избърса сълзата й с палеца си, а тя дръпна глава по-далеч от докосването му и се вгледа в него. Той всъщност изглеждаше сякаш съжалява за думите си. Изглеждаше нещастен. Не искаше ли някой да й причини болка, появявайки се триумфиращо?

Цялата тази ситуация беше толкова объркваща. Защо си играеше с нея по този начин? Какъв беше смисълът?

Той въздъхна и взе безжичния телефон от гнездото му върху нощното шкафче. Джак набра номера и задържа телефона до ухото й. Тя се мръщеше срещу него, докато звънеше.

— Ало? — Беше кръстницата й. Звучеше уморена, сякаш обаждането я беше събудило.

— Ани? — каза Мира. — Ани, трябва да ми помогнеш! Бях отвлечена от някакъв побъркан тип на име Джак…

— Скъпа? Мира? — отговори кръстницата й, доста по-будна. — Това означава, че са тръгнали след теб. Толкова съжалявам за случващото се. — Гласът на Ани пресекна в ридание. — Надявах се да не е истина.

Мира остана мълчалива за момент.

— Какво имаш в предвид?

— Не бях сигурна, че човекът, който се обади, беше свързан с Крейн, така че помолих Сборището да те държи под око и да се намеси, ако нещо се случи. Този мъж, Джак Макалистър, той те защитава, Мира. Прави каквото ти казва.

Тя остана безмълвна за момент, асимилирайки думите на кръстницата си.

— Но това, което ми казва този мъж, не може да е вярно — отговори бавно тя. — Просто не може.

— Съжалявам, че не ти казах за това преди, скъпа. Съобразявах се с желанията на родителите ти. Да, това, което ти казва Джак, е истина. Зная, че изглежда невероятно. — Тя прорида едва. — Трябваше да те подготвя. Моля те, прости ми. Надявах се, че Дъскоф няма да те преследват и животът ти може да остане необезпокояван.

Сълза се търкулна по бузата на Мира, когато всичко, което се случи, я съкруши. Тя замълча, не знаейки какво друго да каже. Джак взе телефона от ухото й и го сложи на своето. Мира се загледа право напред, докато Джак и Ани говореха. Нещо близо до кататония се прокрадна върху нея.

Джак се загледа в нея с притеснено изражение.

— Ще се погрижа за нея, мис Уебър, обещавам. Няма да позволя нещо да й навреди. Имате думата ми. — Той направи пауза, слушайки нещо, което Ани казваше. — Да. Ще й кажа. — Той затвори телефона и го върна на гнездото.

Възможно беше да е още един трик. Може би някак можеше да подправи гласа на Ани?

Главата я заболя.

Джак погледна към нея.

— Тя каза да си спомниш времето, когато си била дете и си влязла в задния двор и си видяла буреносен облак над градината. Имало е суша и тя е поела възможността никой да не я види как полива доматите си с магия. Ани също е магьосница. Нейният елемент е…

— Вода — довърши Мира. — Мислех, че съм го сънувала.

Той се извърна.

— Имаш достатъчно за мислене за една нощ. Отивам да спя.

— Джак?

Той се обърна отново към нея.

— Уби ли онези мъже пред апартамента ми?

Каменното му мълчание беше достатъчен отговор.

Тя издиша тежко и отмести поглед.

— Трябваше ли да ги убиеш?

— Работата ми е да те защитавам. Ако бяха оживели, щяха да знаят, че аз съм те отвел и щяха да доведат враговете ти тук. Ако Крейн те хване, ще те използва за затварянето на кръга и ще умреш. Тяхната смърт беше основателна. Беше или ти, или те. — Той направи пауза. — Избрах теб.

Тяхната смърт беше основателна. Каза го без никаква емоция.

— Погрижили са се за това. Телата им са изчезнали. Бързо и ефикасно. Няма да липсват на никого, освен на Крейн, и няма да има никакви следи, които да доведат не-магическите служители до вратата ти.

Как се справяш с това? Въпросът беше на върха на езика й, но тя го преглътна, решавайки, че наистина не иска да узнава отговора. Тя облиза устните си и отмести поглед от него.

— Значи има добри магьосници и лоши магьосници? Крейн е лош. Ани е добра.

— Не. Не е черно и бяло. Има повече добро, повече лошо и има малко сиво.

— Какъв си ти?

Той задържа погледа й и отговори спокойно.

— Сив.

Смущение се сви в стомаха й. В очите му имаше изтощение, когато каза тази дума и тя се зачуди защо.

— Имам въпроси.

Той се обърна и измъкна ризата през главата си. Мускули набраздяваха гърба и гърдите му и тук-там беше белязан от белези. Гледката му без риза накара гърлото й да пресъхне. Тя извърна поглед.