Аня Баст - Магьоснически огън

Тя се претърколи пъшкайки и се озова с нос във възглавницата на Джак. Изпъшка отново, този път от миризмата му. Лекият аромат на дървета и подправки накара всичките й нервни окончания да извикат за внимание.

Мъжът беше заплаха, просто и ясно.

Никога не беше срещала мъж, толкова привлекателен, колкото Джак. И понеже имаше толкова добър вкус за мъже, се оказа, че той е бълнуващ лунатик.

Може би.

Тя се изправи, умът й повтаряше гласа на кръстницата й от телефонния разговор предната вечер. Ако Джак някак бе успял да го фалшифицира, то той беше страшно добър. Но защо би направил всички тези неща, за да съчини тази странна история и след това да направи всичко възможно, за да я накара да повярва? Нищо от това нямаше смисъл, но алтернативата беше твърде шантава за обмисляне.

Ами огънят? Как някой би могъл да подправи нещо такова? Освен ако Джак не беше луд фокусник със склонност към сложни трикове. Тя потърка носа си. Не. Това просто не пасва.

И дори да беше подправил обаждането до Ани, как можеше да знае за инцидента в градината? Никой освен нея не знаеше за това. Мира дори не знаеше, че Ани е разбрала, че се е върнала обратно и е видяла ситния дъжд да се сипе върху градината.

Без да споменаваме мъжете, които лежаха на входа й, когато се върна в съзнание миналата нощ, мъжете, които искаха да я наранят. Онези, за които Джак се бе — тя преглътна с усилие — погрижил. Ами те? Тя интуитивно бе усетила, че тези мъже искат да я наранят. Мира нямаше такова усещане с Джак.

Нищо нямаше смисъл; логическият й ум отказваше да приеме което и да е от това за истина. Цялото нещо караше главата да я боли дори повече, отколкото вече я болеше.

Тя издиша силно и се плъзна до ръба на леглото. Джак хлопаше тенджери и тигани в кухнята, очевидно приготвяйки закуска. Любопитна, тя отвори чекмеджето на нощното му шкафче и надникна вътре. Вътре имаше още въже — не беше изненадващо — и шепа опаковани във фолио кондоми.

Очите й се разшириха и тя хлопна чекмеджето обратно. Звукът накара болка да пламне в главата й, но явно Джак не го беше чул. Той все още хлопаше в кухнята, докато приготвяше нещо, което ухаеше великолепно.

Мира се зачуди дали приготвяше закуска и за жените, за които бяха предназначени въжето и кондомите. Вероятно, реши тя. Веднага след като преобръща световете им, заявявайки, че магията съществува.

Тя стана и влезе в банята. Зървайки отражението си в огледалото, което висеше над белия мраморен плот, тя се наведе и заоглежда синината си. Беше отвратително нещо, покриващо сялата дясна част на челото й. Супер. Предполагаше, че трябва да се радва, че кожата й не е била разкъсана, или че не е получила по-сериозна травма на главата.

Погледна по-отблизо и се намръщи, прокара показалеца си по нея. Цветът изглеждаше не какъвто трябва. Мира се намръщи на отражението си. Не беше медицинска сестра, но беше имала доста синини и тази изглеждаше по-стара, отколкото беше. Определено не беше хубава, но беше на път да изчезне.

Как беше възможно?

Тя сви рамене. Вероятно грешеше. Така и не беше отишла в медицинско училище.

Хавлия, изтривалка, опакована четка за зъби и нов калъп сапун лежаха на малката порцеланова масичка близо до душа, поправка, огромна душ кабина. Чифт дънки и копринено мек син пуловер лежаха на мраморния плот. Още стари дрехи от приятелката му, може би? Беше необяснимо раздразнена, че е принудена да носи дрехи, останали от любовниците на Джак.

Мира се чудеше дали ги връзва за шарнира.

Потрепери, представяйки си себе си завързана там в момента. Картините дойдоха без покана. Г олямото тяло на Джак, покриващо нейното, кожа да се плъзга по кожа, хлъзгави от потта им. Китките й завързани над главата. Джак между бедрата й. Оставена на неговата милост и напълно обладана от него.

Мира изстена, звукът се усили в голямото помещение. Как се предполагаше да се измъкне от това, след като беше толкова привлечена към похитителя си?

В този случай можеше ли да се приложи Стокхолмския синдром?

Обърна се, заключи вратата и я провери два пъти преди да се съблече. Имаше нужда от душ. Миризмата от закусвалнята все още се усещаше по нея.

Душ кабината вероятно можеше да побере четири човека и изстрелваше вода от три различни посоки. След като регулира температурата според вкуса си, тя пристъпи вътре и затвори вратата. Топлата вода потече по тялото й, извличайки накъсан стон от удоволствие от гърлото й.

Внимателно пазейки синината си далеч от водната струя, тя сапуниса ръцете си и ги прокара по ръцете и гърдите си. Тялото й беше чувствително, напрегнато сексуално. Не се беше чувствала така от много време. Зърната й потъмняха, когато прокара ръцете си по тях, показвайки се през белите сапунени балончета.