Аня Баст - Магьоснически огън

Мира въздъхна. Очевидно имаше нужда от консултация и лечение. Сексуалните мисли и картини, които продължаваха да изскачат в ума й, бяха необичайни за нея. Без да споменаваме, че мисълта за Джак с друга жена изглеждаше странно нежелана. Тя изгледа намръщено Джак, когато влизаше в кухнята, сякаш беше негова вината, че тя се оставя на сетивата си.

Е, по дяволите. Вината беше негова.

Кухнята беше голяма, с плот по средата. Над плота висеше голяма рамка с медни тенджери и кристални винени чаши. На масата бяха поставени прибори за двама в кътчето за закуска. Джак се приближи с тиган и сипа малко яйца и няколко парчета бекон в двете чинии. Стомахът й изкъркори.

Тя седна на мястото, където беше оставено шишенце аспирин. Нейният похитител беше толкова внимателен. Мира си наля чаша кафе от каната на масата и зарови в чинията, само за да поеме хапка гадост.

— Студено е — оплака се тя.

Джак се протегна и докосна чинията й.

— Така трябва да е по-добре.

Отправи му поглед, който красноречиво казваше "Мисля, че си луд ", взе още една хапка яйца и едва не ги изплю, защото бяха горещи. Мира остави вилицата си и го погледна предпазливо.

— От колко доказателства се нуждаеш, Мира? — Джак се протегна и взе пентаграма й в ръка. Той потърка кокалчетата си в ключицата й, докато тя не потрепери и зърната й не се втвърдиха.

— Как може да ме обвиняваш, че се съмнявам в такава откачена история?

Той я придърпа нежно напред, докато носът й не се оказа на няколко инча от неговия. Дъхът му раздвижваше косата, обрамчваща лицето й. Тези чувствени устни бяха на толкова малко разстояние от нейните. Сърцето на Мира заблъска в гърдите й.

— Този пентаграм, няма нужда да ти обяснявам смисъла му — измърка той с шоколадово гладкия си глас.

Тя облиза устните си и премигна нервно няколко пъти.

— Зависи от вярванията ти. За мен символизира четирите позиции на елементите — земя, въздух, вода и огън. Най-високата точка е за Духа. Наясно съм колко близо се нарежда до твоята… м-магия. — Трябваше да се пребори, за да изрече последната дума.

Той се взря в очите й за един бездиханен момент. За половин секунда тя си помисли, че може да я целуне и очите й се разшириха леко. Чувствата й относно тази възможност бяха паникьосващо объркващи.

Вместо това, той пусна колието й и се облегна обратно в стола си.

— Ани ми е казвала, че не минава ден без да го носиш.

Тя се отдалечи от него, неочаквано без желание да го стори, и прокара пръсти по медальона. Металът все още беше топъл от дланта му. Пускайки го, тя въздъхна.

— Ани практикува Уика. Тя ме отгледа така.

— Би могла да недоволстваш срещу религията й. Децата се бунтуват срещу настойниците си по най-различни причини. Би могла да избереш вярата на родителите си. Те бяха католици, нали? Ани ми каза, че веднага си приела Уика, придържайки се плътно към нея през целия си живот.

Мира отново започна да яде яйцата си. Бяха добри, поръсени с босилек и магданоз и приготвени перфектно.

— Какво доказва това? — попита тя между хапките.

— Носенето на този символ около врата ти във всеки ден от живата ти доказва, че може да извадиш жената от магьосничеството, но не можеш да извадиш магьосницата от жената.

Мира го игнорира и продължи да яде. Не знаеше как да отговори на това, затова смени темата.

— Значи — каза тя, посочвайки стаята с ножа си за масло, — отвличането на хора трябва да е доходно.

Той направи пауза, с хапка яйца на половината път до устата си.

— Не отвличам хора, за да се изхранвам.

Звучеше леко развеселен, но повече раздразнен.

— Наистина? Какво правиш тогава?

— Работя за Томас Монахан, ръководителят на Сборището. Отговарям за охраната му. — Той остави вилицата си и избърса сочните си устни със салфетката.

— Правиш го да звучи така, сякаш си наемник.

Той сви рамене.

— Понякога съм, но през повечето време са намесени още умения. Ако сравниш Монахан с президента на Съединените Щати, бих бил еквивалента на шефа на Тайните служби или може би №А.

— Как получи такава работа?

— Дълга история. — Той отпи от кафето си.

Това означаваше, че не иска да го обсъжда. Интересно.

— Тогава не трябва ли да си навън, за да защитаваш Монахан? — попита тя, преди да лапне нова хапка.

Той изсумтя.

— Монахан не се нуждае от защита. И сам се справя добре. Той ми нареди да те

пазя.

— Защото съм застрашен вид? Изглежда странно някой толкова важен като теб да прекарва времето си, защитавайки някой като мен.