Аня Баст - Магьоснически огън

Отпускайки глава назад с въздишка, тя прокара ръце по корема си, прокарвайки пръсти през твърдите тъмни косъмчета, покриващи хълма й и заравяйки ги между бедрата си. Потърка чувствителния си клитор. Не беше мастурбирала от много време.

Постоя за момент с ръка между бедрата си, чувствайки излъчващата се топлина върху дланта си. Тя беше здрава жена с незадоволени нужди. Това трябваше да обяснява силното й привличане към Джак. Щеше да приеме обяснението при всички положения, тъй като алтернативата беше плашеща. Имаше ли някакви опасни, тайни фантазии за отвличане, за които трябва да потърси съвет?

Мира приключи с банята, след което облече изоставените дрехи.

Дънките й бяха неудобно тесни и отново се раздразни, когато излезе от банята, прокарвайки намерения на шкафа гребен през изсушената си с хавлията коса. Раздразнението й вероятно беше резултат както от неприятната сексуална неудовлетвореност, така и от това, че трябваше да носи твърде малките изоставени дрехи от любовниците на Джак.

Джак стоеше по средата на спалнята без риза и обувки. Гледката на стоящия сред утринните слънчеви лъчи Джак с разбъркана от съня коса, беше достатъчна да свали коефициента й на интелигентност с петдесет точки. Тя спря и се загледа за момент с увиснала челюст, преди да се възстанови.

Той поклащаше пентаграма й на един от дългите си пръсти.

— Намерих това на килима във всекидневната.

— Трябва да е паднал, докато ме предизвикваше — отсече тя. Приближи се и си го взе от него.

Той сграбчи китката й преди да успее да се измъкне и я притегли по-близо до себе си. Мускулите на ръката и гърдите му се раздвижиха. Вълни на удоволствие и страх преминаха през тялото й, когато той отмести влажната й коса от лицето й и повдигна брадичката й на една страна, за да погледне синината.

— Днес е по-добре.

Мира се намръщи.

— Не съм сигурна, но мисля, че вече минава. Това не изглежда… Както и да е, това е такова, каквото изглежда.

— Помогнах му малко.

Тя се навъси срещу него.

— Невъзможно.

Погледът му задържа нейния.

— Имаш много да учиш за това кое е възможно. — Той изучаваше лицето й за момент. — Имаш много хубави очи. Не могат да решат дали са кафяви или зелени.

Тя премигна и се пребори с желанието да сведе поглед, изведнъж почувствала се неловко.

— Мерси.

Той задържа ръката й за още един удар на сърцето, след което я пусна.

Тя се отдръпна от него и си сложи колието.

— Предполагам, че трябва да остана тук за известно време?

— Предполагам, че е така.

— Ще имам нужда от някои неща, ако ще съм затворничка. Нямам дрехи, освен онези, които твоите. приятелки може да са оставили, а те очевидно не са били хора, съдейки по нищожните им размери. Имам нужда от подходящ сапун за лицето си, не-миришещ-на-мъж шампоан. и, по дяволите, имам нужда от чисто бельо — приключи намусено тя.

Той се приближи до бюрото, извади химикал и бележник и й ги подаде.

— Направи списък. Ще взема каквото ти е нужно.

Тя пое химикала и бележника, повдигайки вежда към него.

— Няма да ровиш из чекмеджето с бельото ми.

— Просто направи списък.

Тя седна на ръба на леглото и състави списъка, докато Джак приключи с обличането, след това му го подаде.

— Кълна се, че няма да ровя в чекмеджето с бельото ти — каза той. — Сега, гладна ли си? Направих закуска.

Тя промърмори "да" и остави носът й да я отведе до кухнята. Мира не бе огледала добре останалата част от апартамента предния ден, тъй като беше в безсъзнание първия път, когато влезе в него и се бореше за живота си втория път.

Беше декориран общо взето като спалнята — скъпо. Подовете бяха от полирано дърво, а килими лежаха пред дивана и във фоайето. Коридорът беше облицован по сходен начин. Повечето от тежките мебели също бяха дървени. Модерни произведения на изкуството висяха по стените и скулптури стояха на масичките.

Апартаментът имаше просторно разположение. Вито стълбище в ъгъла отвеждаше до подобие на горен етаж, коридор и поредица от затворени врати на втория етаж, вероятно още спални или може би офис.

Изглеждаше като квартира на богат ерген и вероятно беше декориран от професионалист. Не можеше да си представи картинката Джак да избира елегантното бежово канапе с подхождащите му възглавнички с червена бродерия или великолепната синя стъклена ваза върху изискания пиедестал, стоящ до едната стена.

Или може би една от приятелките му му беше помогнала. Може би, след като са напазарували, той я е съблякъл, притиснал я е до гърба на канапето за двама и я е взел отзад, докато не е почнала да вика от удоволствие в шикозния му, звукоизолиран апартамент.