Аня Баст: Магьоснически огън

— Но те моля да останеш в живота ми за постоянно, завинаги — промърмори той.

— Може би някой ден ще решиш, че да се омъжиш за правилния човек няма да е толкова ужасно, а този пръстен може да стане годежен пръстен, вместо обикновен подарък от някой, който те обича дълбоко.

— Джак — започна тя, а след това спря, опитвайки се да открие правилните думи. Те така и не дойдоха. Усмихна се толкова широко, че си помисли, че лицето й ще се пропука. — Добре.

Той я целуна отначало сладко, след това езикът му премина по устните й, карайки ги да се разтворят. Те го направиха, а той се плъзна в устата й, за да потърка езика си в нейния. Тя чу как кутийката за бижута падна на пода, когато Джак я издърпа в ръцете си от дивана. Положи я на пода под себе си, устата му все още обработвайки нейната.

Начинът, по който я целуваше, топлината на тялото му и абсолютно мъжественото му присъствие я поразиха и спряха дъха й.

Тя плъзна ръце по раменете му, надолу по гърба му и ги пъхна под подгъва на пуловера му, търсейки топла плът. Тялото й отвърна толкова лесно на целувките му. Зърната й се втвърдиха и интимните й части реагираха, ставайки топли и възбудени.

— Джак — въздъхна тя, когато прекъснаха целувката. — Искам те. — Мира издърпа нишка магия и свещите угаснаха, потапяйки стаята в тъмнина.

— Скъпа, твой съм.

— КРАЙ ~