Аня Баст - Магьоснически огън

— ЩЕ СЕ ЗАЕМЕМ С НАШИТЕ РАНЕНИ — КАЗА ТОМАС.

Мира поклати глава.

— Не. Не и кръстницата ми. Искам някой да се обади за нея в бърза помощ, веднага. Веднага, Томас. — Нямаше да приеме нещо по-малко от това за Ани.

Той се вгледа в нея за момент, но тя беше с това не-се-забърквай-с-мен изражение. Тя се чувстваше много по удобно, носейки го през последните дни.

— Адам, заведи г-жа Уебър обратно в апартамента ми. Кажи на портиера да извика бърза помощ — каза Томас.

— Благодаря ти.

Адам, магьосник на огъня, който имаше тяло като на щангист и неколкократно чупен нос, помогна на Ани да се изправи с нежност, която изглеждаше в противоречие с очевидната му физическа сила. Ани спря пред нея и Мира взе в ръце лицето на кръстницата си и я целуна по бузата.

— Обичам те, Ани.

Сълзи се стекоха по бузите на Ани.

— И аз те обичам, дете.

— Сега върви. Ще бъда точно зад теб.

Адам й помогна да излезе през вратата.

Мира можеше да усети погледа на Джак в гърба си. Тя се вгледа в Томас, опитвайки се да не се обърне и да отиде при него.

— Мира — каза Томас. — Джак е добър човек. Няма вина кой е баща му.

Тя се стегна. Премести погледа си, така че да гледа през Томас, вместо право в

него.

— Това не ме интересува, Томас. Не ме интересува кой беше баща му или това, че когато е бил малък е видял майка ми да умира. Но ме интересува, че ме е излъгал за това — каза тя безизразно. — Обичам го, Томас, но той ме излъга.

Томас въздъхна.

— Аз съм виновен. Аз го помолих да не ти казва кой е. Помислих, че може да попречи на работата, ако знаеше. Никога не съм си и помислял, че вие двамата ще се влюбите.

— И той ти се подчини сляпо. Това не го приемам. Трябваше да ми каже. — Мира мина покрай братовчед си, без да поглежда към Джак, и напусна стаята, за да последва Адам и Ани.

В сградата на Томас, портиерът се обади на бърза помощ. Тя коленичи до дивана във фоайето, където Адам помогна на Ани да седне.

Ани стисна в юмрук треперещите си ръце в скута си.

— Мислех си, че може би ме мразиш.

— Да те мразя? — Тя покри ръцете на Ани със своите собствени. — Никога не бих могла да те намразя, Ани. Ти си била майка за мен цял живот.

— Но крих неща от теб.

— Направила си това, което родителите ми са те помолили. Ти си лоялна. Когато всичко тръгна надолу, ти даде най-доброто от себе си, за да ме предпазиш. — Тя поклати глава, очите й се напълниха със сълзи. — Не те мразя, Ани. Обичам те.

Линейката отби до тротоара и парамедиците нахлуха, оглеждайки се за Ани. Адам им каза, че е получила изгарянията от инцидент с повреден нагревател. Парамедиците гледаха на това подозрително, но не задаваха въпроси, просто вкараха Ани в линейката.

Когато Мира се опита да се качи при нея, парамедикът я спря.

— Трябва да ни следвате с кола. Откарваме я в "Мърси Дженеръл". — Той тръшна вратата.

Линейката пое надолу по улицата. Мира я гледаше, докато не зави зад ъгъла. Тя почувства Джак зад себе си, преди да го види с крайчеца на окото си. Те стояха за момент в тишина.

Всяка част от нея сякаш я болеше от знанието, че той съзнателно я е заблуждавал. Той е скривал и извъртал истината.

— Очаквах да ми разбиеш сърцето накрая, Джак, но никога не съм си мислела, че ще стане по този начин — прошепна тя. Тя се обърна и тръгна надолу по улицата, без да се обърне назад.

24.

МИРА МЯТАШЕ ЧИНИИ С ПУЙКА, СОС И картофено пюре, специалитетът на деня. Обедната почивка в "Закусвалнята на Майк" беше в разгара си и досега Мира трябваше да е навлязла в рутината си.

Но Мира се съмняваше, че някога отново ще открие рутината в закусвалнята.

Това си беше отишло, заедно с порочния, великолепен и напълно измамен синеок мъж.

Мира остави поръчката си, доля напитките и отиде да изчисти една от масите. Тялото й се движеше по инерция, защото умът й бе на милион мили разстояние.

Ани беше изписана от болницата два дни след като беше приета и те излетяха към вкъщи от Ню Йорк. Мира се върна на работа при Майк на следващия ден, нуждаейки се от нещо, което да я държи заета. Бяха наели сервитьорка на непълен работен ден, която да я замества, докато я няма, но Майк все пак й върна обратно старата работа, без дори да се поколебае.

Не, че тя й се наслаждаваше особено много.

Светът се бе променил в очите й през последните няколко седмици и тя се беше променила с него. Вече не намираше временно удовлетворение в закусвалнята, както преди. Не и сега, когато бе освободила силата си и бе открила магията си. В сравнение с тях всичко останало изглеждаше отвратително бледо.