Аня Баст: Магьоснически огън

На светлината от свещта, тя прибра покупките. Нахвърляйки се на пакет захарни бисквитки, тя грабна една и се отпусна на кухненския стол, все още с палтото си. Дъвчейки бисквитката, тя се загледа в потрепващото пламъче на свещта върху малката маса.

Защо трябваше да идва да я види днес? Справяше се добре — добре де, преструваше се, че се справя добре — докато той не се появи.

Въздъхна. Вероятно не й беше казал, че е син на Крейн, защото се срамуваше или защото мислеше, че тя ще го намрази. Може би беше твърде сурова с него? Плюс това Томас каза, че му е било наредено да не й казва.

Точно както Ани е била инструктирана от родителите й да не й казва за магията й. Прости на Ани, тогава защо не и на Джак?

Задушаващата, безнадеждно влюбена част от нея искаше да използва тези причини, за да прости на Джак за лъжата му… но тя просто не можеше да освободи Джак толкова лесно. Преднамерената лъжа я беше уцелила на много чувствително място. Това, че го обича толкова много, само правеше болката още по-лоша.

Мира не се интересуваше кой е баща му. Не в това беше въпроса. Ако я познаваше малко по-добре, ако й имаше малко повече доверие, той щеше, трябваше, да го разбере.

Магията й се движеше неуморно в нея. Тя постави ръка под гърдите си. Бяха минали няколко дни откакто не бе използвала магията си и тя се държеше като кученце, което има нужда от разходка. Тя издърпа нишка и пусна много мек, топъл бриз, недостатъчно силен, за да издуха свещите, да се понесе из стаята. Затвори очи и се наслади на това как раздвижва косата й.

Тя не беше същия човек, който напусна това място преди месец заедно с Джак. Вече не беше щастлива да остане в този апартамент, да работи като сервитьорка и да се бори за колеж и за работа, която не е сигурна, че иска.

Магията й беше част от нея и тя искаше да я използва всеки възможен ден. Томас й беше предложил работа в Сборището, и щом се справи с емоциите си, в които беше замесен Джак, щеше да може да я приеме.

Мекият, топъл, лек бриз затопли апартамента й достатъчно, че да може да свали палтото си. Напълни мивката с вода. Животът продължава. Имаше мъж за преодоляване и чинии за миене.

Някой почука на вратата, карайки я да подскочи. Мира затвори очи, за да усети кой бе дошъл да я посети.

Всичко започваше отначало, с изключение на мъжа на вратата й, който този път имаше възможността да нарани сърцето вместо тялото й.

Тя се бори със себе си за момент, ръцете й потънаха дълбоко в сапунената вода, а след това въздъхна пораженчески. Мира грабна кърпата и подсуши ръцете си на път към вратата.

— Мира — каза Джак още щом тя отвори вратата. — Издъних се.

— Сам не знаеш колко си прав. — Тя отпусна глава върху рамката на вратата, стискайки кърпата в ръце, и погледна към него. Изглеждаше отчаян. Бен никога не бе изглеждал толкова отчаян, толкова разкаян.

А Бен бе лъгал много по-дълго за много по-сериозни неща.

Беше ли преиграла заради връзката си с Бен? Емоциите й бяха толкова объркани, че просто не знаеше. Не можеше да продължава да държи емоциите далеч от очите си, далеч от лицето си. Изобщо не беше добра в прикриването на такива неща, така че знаеше, че той може да види болката и уязвимостта й.

— Съжалявам. Имам нужда от теб. Имам нужда от теб така, както имам нужда да дишам. Тук съм, за да те моля за прошка.

Тя се поколеба за момент, след това се обърна и закрачи навътре в апартамента, оставяйки вратата отворена след себе си. Отиде да седне в малката си дневна. Вратата се затвори и стъпките на Джак прозвучаха в малкия коридор.

Той се облегна на стената, разделяща дневната от коридора, и погледна отчаяно.

— Може ли да се върнем някъде близо до началото? Мислиш ли, че можеш да ми дадеш още един шанс?

— Джак. — започна тя, но после спря. По дяволите, обичаше го. Обичаше го толкова много, че я болеше да го има някъде наблизо и да не може да го докосне. — Нарани ме там, където бях най-беззащитна. Разбираш ли го? Бен ме лъжеше отново и отново, криеше неща от мен… тайни. — Тя поклати глава, усещайки сълзите да парят в очите й. — Не мога да го направя отново. Не мога да бъда с мъж, който ми причинява това, Джак.

Той се приближи и коленичи в краката й.

— Зная, но не съм такъв. Прецаках нещата като ти нямах достатъчно доверие, че ще се справиш със знанието кой в действителност съм, но аз не съм Бен. Моля те, приеми го.

Той нямаше нищо общо с Бен. Усещаше го със сърцето си. Да, той беше мъж, който обича жените, в това не можеше да има съмнение. Все пак Мира разбра, че Джак не бе от мъжете, които го правят два пъти с една и съща жена, не беше от тези, които небрежно захвърлят женските емоции заради собствените си егоистични, сексуални желания. Фактът, че я бе последвал за прошка и дори сега коленичеше в краката й, го доказваше.