Аня Баст - Магьоснически огън

Магията беше преди всичко земна и се усещаше като бездънни пукнатини и високи планински върхове. Беше хубава и бездънна, и толкова, толкова могъща.

Звукът от песните стана още по-силен и се превърна в дълго бръмчене в ума й, думите вече не бяха разделени. Боцкащият дискомфорт се превърна в истинска болка.

Всички магьосници в кръга простенаха. Гръбнакът на Мира се изви и главата й се отметна назад, докато се опитваше да устои на усещането на частичната си парализа.

Магията я обхвана, обхвана всички им и ги задържа в плен. Израженията на всички в стаята бяха възхитени, когато пеенето се усили. Стана още по-силно, заглъхвайки в едно дълго бучене на сила.

Вибрации изпълниха тялото й, отначало нежни, а после все по-силни и по-силни, докато не я заболя. Не беше кой да е обикновен вид болка, беше болка с главно Б. Тя изпълваше всяка пора на тялото и ума й с интензивност, от която й се прииска да припадне, но очевидно не й бе позволен такъв лукс.

Това бе чувството как магията й бива изтръгната от нея.Тя умираше.

Картини от живота й преминаваха пред очите й, както казваха, че винаги се случва, когато някой умира. Проблясваха през ума й толкова бързо, че можеше да се фокусира само върху някои от тях.

Видя Ани да й се усмихва, докато взимаше книги от библиотеката като малка. Лекият дъжд в задния двор на Ани. Видя картини от гимназията, нощта на бала и дипломирането. Видя Бен, сватбата им, денят, в който приключи разводът им.

След това проблесна Джак. Джак, който й се усмихва. Джак, който се навежда да я целуне. Събужда се сутрин и се обръща, за да открие Джак, оплетен в чаршафите до нея.

Болката пламна ярко в тялото й и всички картини изчезнаха.

Всичко изчезна.

23.

Превод: каlеу Редакция: Zaхarka Корекция: NЕV

ДЖАК СЕ ОПИТА ДА ОТВОРИ ВРАТИТЕ С ДВОЙНИ МАТИРАНИ СТЪКЛА на Дъскоф Интернешънъл, но се оказаха заключени. Защитите бяха разбити, така че той знаеше, че Мира и Томас са вътре, а алармената система беше изключена благодарение на Сборището, не че щеше да му пука, ако не беше. Той изчака докато никой не беше около него на улицата, използва магията си да разтопи външната страна на вратата, където бяха разположени ключалката и резето, и внимателно пристъпи вътре.

Тела лежаха разпръснати върху мраморния под на фоайето, ужасяващия резултат от магическа битка. Прозорците по фасадата на сградата също бяха матирани, предпазвайки вътрешността от нормални човешки очи, но нямаше да е добре за обикновените хора да влизат вътре през вратите от улицата, затова Джак завари ключалката от вътрешната страна.

Той си проправи път през фоайето, търсейки Томас, Мира или магьосник от Сборището в съзнание, но освен вече нападалите тела, той не можа да намери знак от никого. Очевидно беше закъснял за партито.

— Проклет да си, Томас — измънка Джак. Той отвори телефона си и се опита да му се обади, но никой не отговори.

Това, че му е позната, бе единственият му шанс в сграда с такива размери, така че тръгна към асансьорите. Той се облегна на стената напречно на вратите и се огледа, притеснение за Мира и гняв разяждаха дупка в стомаха му.

Нищо.

Накрая екрана показа движение на два от асансьорите. Единият отиде до 22-рия етаж, другият — до 38-мия. Това беше съмнително. Нетърпеливо, той натисна копчето за слизане и натисна 22-рия етаж.

Музиката в асансьора беше оркестрална версия на песента ‘‘^йсЬу теотап’’. Точно сега слушането на подобна музика, особено ако е идея на някой вещер за сладникава шега, накара Джак да му се прииска да удари нещо. Мислеше си да направи точно това.

Накрая вратите се отвориха на 22-рия етаж, разкривайки Томас и шепа магьосници от Сборището. Телата на няколко вещери лежаха в безсъзнание на пода в краката им. Магьосниците на Сборището очевидно бяха претърпели поражение във фоайето. Джак беше окуражен да види, че Сборището беше спечелило поне тази малка схватка.

Това знание успокои малко гнева му.

Томас се обърна и го видя да стои точно пред асансьора.

— Джак — изненада се той.

Джак му се нахвърли, хващайки го за ризата и блъскайки гърба му в бюрото на рецепцията.

— Къде е Мира? — изръмжа той в лицето му.

Няколко магьосника от Сборището издърпаха Джак от Томас. Той ги атакува, но те бързо го хванаха високо за ръцете, позволявайки на шефа си да се изправи.

— В момента има доста магьосници от Сборището в сградата. Тя е с най-силните.

— Видя ли касапницата във фоайето, Монахан? — изрева той.