Аня Баст - Магьоснически огън

Мобилният телефон на Стефан иззвъня и той се отдалечи, за да отговори, оставяйки Крейн да се взира в нея.

— Не го приемай навътре, скъпа. До колкото чувам, Джак спи с всички красавици. Никога не се сближава достатъчно с никоя от тях, за да разкрие всичките си тайни. Той беше там, нали знаеш, в деня, когато майка ти умря.

Страх се настани в стомаха й.

Крейн кимна.

— Добре помня този ден, защото тогава за последно успях да призова демон. — Той се смръщи. — Дори не помня защо трябваше да го направим. — Той се почеса по главата, обмисляйки, а след това махна с ръка.

Стефан затвори телефона си и го пъхна обратно във вътрешния джоб на сакото си.

— Томас и магьосниците му са все още в сградата, но Дейвид води останалите насам, така че можем да завършим ритуала. Няма смисъл да си губим времето.

— Добре. Ще имаме демона за известно време. Той може да се погрижи за Томас и магьосниците му. Ще кажем, че се перчи. — Той се изсмя силно и треперейки се изправи на крака.

Стефан постави ръка на лакътя на Крейн, закрепвайки го.

— След като се погрижи за теб, Татко.

Гадост. Стефан наистина го е грижа за това чудовище. Чудовищен баща на чудовище.

Това прави ли Джак чудовище?

Не. Разбира се, че не.

И все пак, защо Джак не бе намерил как да й каже тези огромни новини? Беше я излъгал, скривайки истинската си самоличност от нея, и предаде доверието й… точно както бе направил Бен.

Сълзи се процедиха от ъгълчетата на очите й, но не можеше да ги изтрие. Беше приключила с мъжете до края на живота си. Тази клетва щеше да е лесна за спазване, след като явно животът й щеше да приключи след около петнадесет минути.

— До къде бях стигнал? — продължи Крейн. Той отиде да си налее питие на бара. И Крейн, и Стефан изглеждаха напълно незаинтересовани, че Сборището е проникнало в сградата им. — О, да. Джак гледа как майка ти умиря. Хммм, да. Тя изгуби воля за живот, след като баща ти си замина предния ден. — Крейн поклати глава. — Това наистина е много тъжно. Чувствам се зле заради нея.

— Разкажи й как си ги отвлякъл, Татко. Обичам тази история — каза Стефан от мястото си до нея. Той се протегна и улови една сълза от ъгълчето на окото й и я остави да виси от пръста му, докато не падна.

Мира се чувстваше сякаш участва в роман на ужасите, парализирана и жива, докато всички около нея си мислят, че е мъртва. И са на път да я пъхнат в ковчега и да я заровят така.

— Бяха трудни за отвличане — каза Крейн, след като отпи от коктейла си. — Можеш да се гордееш с тях за този успех. Трябва да си много подготвен, за да тръгнеш след магьосник на въздуха, а ние преследвахме двама едновременно. Това беше един от най-добрите моменти на Дъскоф. — В гласа му звучеше голяма гордост.

— Родителите ти убиха десет от най-добрите ми магьосници преди най-накрая да ги задържим. Баща ти едва не загина по време на отвличането. Беше доста зле изгорен, докато се опитвахме да усмирим него и майка ти. Накрая едва успяхме да го запазим жив до ритуала. Той беше силен магьосник. Имаше достатъчно сила за отварянето на три портала. — Той поднесе чашата към нея, преди да я пресуши. — Майка ти също.

— У сещал съм силата в тази — добави Стефан, плъзгайки пръсти през косата й. — Наследила е способностите им, макар че няма контрол над тях.

— Колко ще траят опиатите? — попита Крейн, поглеждайки я с безпокойство.

— Достатъчно дълго, за да изпълним ритуала, Татко, пе 1ЧщиШез раз !

На Мира й се повдигна. Не беше сигурна дали е защото е принудена да слуша как Крейн говори за убийството на родителите й като за скъп спомен, или защото действието на опиатите в организма й отслабваше. Предпазливо, тя размърда пръста на крака в обувката си.

Опиатите отслабваха. Мира изпита момент на триумф. Може би Стефан бе сбъркал дозировката или лекарствата действаха по-различно на организма й.

— Джак гледа целия ритуал, който уби майка ти, но избяга преди демона да се появи. — Крейн се намръщи. — Мислех, че е признак на слабост, но се оказа, че момчето въобще не е слабо. Слабостите му бяха моите собствени. Ако го бях отгледал по различен начин, щеше да е добре.

Вратата се отвори и няколко вещера влязоха, заедно с трима завързани магьосници със запушени усти. Последната, която мина през вратата, беше Ани.

Мира вече можеше да се движи малко повече, факт, който внимателно пазеше. Постепенно, така че никой да не забележи, тя помръдна глава, за да наблюдава как похитителят на Ани я води през стаята.