Аня Баст - Магьоснически огън

— Добре. Просто искам да знаеш, че винаги ще имаш място в Сборището. Винаги ще имаш работа при нас. Когато това приключи.

— Имаш предвид, ако не ни убият — добави тя.

Той наклони леко глава.

— Ако не ни убият, имаш дом и кариера, които те очакват в Чикаго.

Тя стисна рамото му.

— Благодаря ти, Томас. Ако оцелеем днес, ще обмисля офертата ти.

— Можем да използваме някой като теб. За последните няколко седмици стана невероятно силна, така че не те каня само защото си част от семейството. Каня те, защото скоро ще можеш да сриташ сериозно някои магически задници и те искам на своя страна.

Мира се усмихна и го прегърна.

— Радвам се, че си ми братовчед, Томас.

— Сега вече говоря като братовчед. Знам, че трябваше да те вържа и да те заключа в банята, за да ти попреча да дойдеш с нас и дори и това нямаше да свърши работа заради магията ти. Така че те зачислявам при Браян — той посочи към русия магьосник с телосложение на танк. — И Крейг, и Алекс — той посочи към още двама магьосника с телосложение на танкове.

— Томас.

— И Джеймс — той посочи добре изглеждащ магьосник с къдрава, късо подстригана, златисто-червена коса, очила и сила, която се излъчваше от него. Джеймс беше магьосник на елемента земя, можеше да го усети. Силен при това.

Тя започна да протестира, но той постави пръст на устните й.

— Не. Нито дума. Ти остави Джак. Това означава, че аз казвам с кого ще отидеш. Няма да напускаш погледа им. Разбра ли?

Тя кимна.

Томас въздъхна.

— Ще ми се Джак да беше тук.

Мира искаше същото, но не го каза.

РАЗПОЛАГАХА С ЕЛЕМЕНТА НА ИЗНЕНАДАТА, ДОКАТО не се оказаха в сградата. Когато защитата падна, всички магьосници в сградата на Дъскоф го знаеха.

Мира покри ушите си с ръце, когато Томас и Андреа използваха отварата, за да разрушат защитата. Изплющя като тежък кабел на мост, който се е скъсал.

Томас бе довел петнадесетте най-добри и най-надарени от Сборището, но още магьосници се присъединиха към тях в Ню Йорк. Всички се бяха събрали в апартамента на Томас през деня, примъквайки се по двама и трима. Той ги раздели на групи и ги инструктира, преди да тръгнат, за да разрушат защитата. Докато те бяха заети да пробиват защитите на Дъскоф, магьосниците напускаха апартамента му един по един, за да не привличат внимание.

Дори след като прикритието им бе унищожено, Томас изпрати магьосници със специална задача да свалят наблюдението от сградата, така че Крейн и слугите му да не знаят къде точно в сградата се намира всеки от тях.

На следващата група бе наредено да се заемат с вещерите, които щяха да се втурнат да защитават сградата. Тези магьосници бяха първата им линия на защита… е, в този случай — на атака. Сега Дъскоф щяха да се защитават.

На Мира това много й харесваше.

Останалите магьосници от Сборището нахлуха от няколко различни места по приземния етаж, след като Томас потвърди, че охранителните камери са свалени.

Мира и нейните хора влязоха през странична врата, която отвеждаше към дълъг коридор с множество врати от двете страни, които водеха към кабинети и конферентни зали. Обувките им не издаваха звук по мраморния под, макар че Мира бе убедена, че всеки може да чуе колко шумно бие сърцето й, докато напредваха.

Хубавото беше, че Дъскоф бяха принудили единствения си магьосник на въздуха да се самоубие, така че поне не можеха да кажат къде се движат Мира и пазачите й. Лошото беше, че Мира нямаше достатъчно опит със способностите си, за да отдели съзнанието си докато е нервна и разсеяна и затова не можеше да каже къде се движеха те.

Друго хубаво нещо беше, че битката щеше да протече в сградата на Дъскоф, далеч от вниманието на всеки не-магьосник.

Напредваха надолу по коридора възможно най-тихо. Целта им беше да стигнат до четиридесетия етаж. Там бе заключена Ани.

По-нататък по коридора се чуваха звуци. Мира и пазачите й се скриха в празни стаи, но никой не се зададе по коридора. Мира предпазливо надникна през рамката на вратата. Звуците сякаш идваха от фоайето в края на коридора.

Е, по дяволите. Трябваше да минат от там, за да стигнат до главното стълбище или асансьора.

Магьосникът до нея, Джеймс, изпълзя от стаята и се запромъква по коридора. Махна им, когато сметна, че е безопасно. Заедно достигнаха до края на коридора. От фоайето се чуваха силни гласове, викове и звуците от вече започнала схватка.

Мира се наведе и надникна зад ъгъла на коридора, където започваше лобито. Магьосниците от Сборището се биеха с вещерите, но метафизичните им задници биваха сритвани. Нуждаеха се от помощ. Освен това.