Аня Баст - Магьоснически огън

Подхождайки по друг начин, тя натискаше и стискаше, докато не прокара съзнанието си през миниатюрната пролука в сградата. Усети съзнанието си да се просмуква като лепкава течност.

Сега, да намери кръстницата си.

В момента, в който се фокусира върху Ани, Мира изпита някакво спиране, като че ли самото мислене за нея имаше някакъв вид магическо привличане. Кръстницата й бе държана в някакъв склад някъде в Дъскоф Интернешънъл.

Ани лежеше по очи върху походно легло. Червено-черни мехури от изгаряния покриваха гърба й там, където дрехите й бяха възпламенени и изгорени. Тръпки разтърсваха тялото й или от студа, или от нараняванията.

Размерът на щетите, които бяха причинили на Ани, зашемети Мира и я остави без да може да отреагира… миг преди да се изпълни с абсолютен гняв. Мира можеше да почувства как физическото й тяло трепери от него в спалнята на Томас.

Мира опита нещо, което не беше пробвала до сега. Тя изтегли нишка от магия и създаде топъл бриз на това отдалечено място. Той погали Ани, докато не спря да трепери.

Ани се надигна, мръщейки се на болката, която й причиняваше движението.

— Мира? — прошепна тя.

Мира можеше да усети сълзите, които се спускаха по физическите й бузи, но нямаше начин да й отговори. Вместо това създаде друг устойчив бриз в стаята, стопляйки въздуха. Само това можеше да стори.

Остави се да се понесе извън стаята, проучвайки сградата и мястото, на което държаха Ани. От гледката през прозореца можеше да каже, че е някъде на високо. Откривайки лобито и асансьора, откри със сигурност на кой етаж е.

Най-накрая стигна до голяма заседателна зала. Двама мъже стояха близо до дългата маса в средата. По-възрастният мъж беше с гръб към Мира. По-младият, красив мъж веднага разпозна като Стефан. Докато двамата мъже говореха тихо, тя забеляза, че образът на Стефан има брутална страна, която той не позволява светът да види.

Това беше мъжът, който бе отвлякъл Ани и я бе обгорил.

Гневът на Мира пламна и Стефан вдигна рязко глава. Той постави ръка на рамото на по-възрастния мъж, помагайки му да седне на стола, а след това обиколи стаята, оглеждайки тавана. Знаеше, че не са сами.

Беше ли раздвижила въздуха по невнимание или просто Стефан бе чувствителен към чуждата магия?

Нямаше време да се чуди. Стефан отметна китката си и всичко, което Мира видя, вкуси и усети, бе огън. Съзнанието й се върна обратно в тялото, карайки я да се задъха. Медният аромат на обгорена кръв изпълни ноздрите й и упоритото чувство, че е обгорена се задържа върху кожата й. Докосна лицето и гърдите си, уверявайки се, че не е била изгорена наистина, но всичко бе илюзия.

Тя се свлече на една страна и затвори очи, а сърцето й биеше диво. Краката й бяха изтръпнали и тя страдаше от игличките. Когато сърцето й се забави до приемливо ниво и болката в краката й намаля, Мира отвори очи. Знаеше къде в сградата държат Ани, както и какво трябва да направят. Нямаше да чакат докато стане време за срещата и битката.

Щяха да ги изненадат преди това.

Плъзна се от леглото, отиде в другата стая и разказа на Томас.

— Забравяш за защитата, скъпа — каза Томас. — Ще спуснат защитата преди 16:00, за да можем да влезем. Не можем да пробием преди да настъпи този момент, дори и най-добрите ни разрушители на защити да работят нон стоп до тогава. Трябва им повече време.

— Но аз знам къде е пукнатината в защитата, Томас. Така влязох. Тя е тънка пролука в основата на най-южната стена, но може би ще може да бъде използвана с правилната магия. Знам точно къде се намира.

— Уоу, успокой се. — Той я хвана за ръката и я поведе да седне на дивана. — За какво говориш?

— В спалнята аз просто… не знам… пътувах до Дъскоф Интернешънъл. Исках да разбера дали мога да засека Ани. Налетях на защитата, но след като прекарах известно време, проучвайки спойката, открих малка цепнатина и проврях безплътното си съзнание през нея.

Томас размени поглед с магьосник, който стоеше зад дивана. Беше висок 1,90, рус и с телосложението на танк. Мира мислеше, че името му е Брандън или Браян, или нещо от сорта.

— Тя е силна — каза Брандън или Браян.

— Първо, невероятно е, че си успяла да го направиш. — Томас поклати глава с недоверие, изпращайки разпуснатата си коса да се плъзне през раменете му. — Но е станало, защото притежаваш магията на въздуха. Нуждае се само от най-малките пукнатини, за да се промуши. Да проникнеш вътре физически е нещо напълно различно.

Мира затвори очи за момент от безсилие.