Аня Баст - Магьоснически огън

— Спри да ми казваш какво не може да бъде направено, Томас. Ако мога да дам на разрушителите на защити точното място на дефекта, не могат ли те да му въздействат, докато не се разшири?

Томас прокара ръка през косата си.

— Андреа?

Добре облечена червенокоска, която се беше облегнала на стената на фоайето с кръстосани ръце, проговори.

— Може би.

— Мира, това е Андреа, най-добрата ни тъкачка и разрушителка на защити.

Червенокоската се усмихна. Мира остави призрак на усмивка да премине по

устните й в отговор. В момента нямаше време да създава нови приятелства.

— Опитай — каза Томас.

ДЖАК ПРЕКОСИ КОРИДОРА КЪМ кабинета на единствения човек, който можеше да знае къде са изчезнали Мира и Томас. Беше се събудил в студено, празно легло и със знанието, че Томас, Мира и петнадесетте най-силни магьосници — без него — в Сборището ги няма.

Г невът правеше магията му неспокойна, караше искри да прескачат от пръст на пръст, когато не ги подтискаше активно.

Миналата нощ Мира го бе целунала, бе се сгушила в него, за да заспи… а след това го бе оставила по някое време сутринта, за да се предаде на Крейн. Беше сигурен в това.

Беше й повярвал вчера, когато му каза, че срещата в кабинета на Томас е била от личен характер. Беше му казала, че е заради семейството й. Беше подтисната и унила цяла вечер, но той го отдаваше на кошмара й. Сега Джак подозираше, че по неясни причини Томас му бе отнел Мира.

Страх премина през него. Беше ли Томас в съюз с Крейн? Не. Разтърси рязко глава, за да се отърве от идеята. Невъзможно. Но каква друга причина би могло да има Томас да отведе Мира и да го остави, когато на него бе възложено да пази Мира?

Стигна до кабинета на Ингрид и се изправи в рамката на вратата, наблюдавайки я как разгръща листовете по бюрото си.

Тя вдигна поглед, зърна го и въздъхна.

— Кажи ми.

Тя поклати глава.

— Не мога. Съжалявам.

Той се приближи до нея.

— Кажи ми.

— Не мога да ти кажа нищо. Губиш си времето.

— Ингрид, обичам я.

Тя извърна поглед.

— Така ми е наредено, Джак.

Джак я хвана за раменете и я накара да вдигне поглед към него.

— Обичам я, Ингрид — повтори той. — Не ми го причинявай, моля те.

Ингрид въздъхна, изпсува и омекна.

— Стефан е отвлякъл кръстницата, за да измъкне Мира. Държат я в Дъскоф Интернешънъл. Мира отиде с останалите, за да опитат да си я върнат. — Тя направи пауза. — Какво възнамеряваш да правиш?

— Ще се уверя, че е в безопасност. Ще убия всеки, който застане на пътя ми.

Тя кимна бавно.

— Това е добър план. Прост. Брутален. Ефективен. Лесен за помнене.

— Така мисля.

— Не ти казаха, защото. Джак? Джак?

Той вече бе тръгнал за Ню Йорк.

МИРА ИЗКАРА ВПЕЧАТЛЯВАЩО УСКОРЕН КУРС по тъкане и разрушаване на защити с Андреа, магьосница на земята. Очевидно само земните магьосници можеха да създават и развалят защити, защото всичко се извършваше с растения и отвари, и неща, които оставаха загадъчни мистерии за Мира.

Тя и Андреа изготвиха операциите в кухнята на Томас, използвайки дузина малки шишенца и стъкленици с различни течности и прахове. Изглеждаше по-сложно от час по химия.

Донесоха проба от защитата, в която Мира бе открила пролука около сградата на Дъскоф Интернешънъл, нещо като метафизично копие, и изпробваха различни комбинации от отвари, за да я сринат. Мира помогна като описа структурата на цепнатината. Тя бе единствената, която знаеше, след като се бе провряла през нея. Андреа и друг земен магьосник на име Девън се опитваха да я използват.

Най-накрая, в 14:00 нещо в кухнята гръмна. Не голям гърмеж, само малък. Достатъчен, за да накара ушите на Мира да заглъхнат.

— Бинго — заяви Андреа.

Томас влезе в кухнята.

— По дяволите, добра си, Андреа.

— Да, такава съм. Заслужавам повишение — отговори тя, радостно усмихната. — Въпреки това трябва да кажа, че се случи заради Мира. Без знанието за непоследователност и местоположението на прореза, нямаше да успея да проникна вътре.

— Значи отиваме? — попита нетърпеливо Мира.

— Тръгваме след пет минути — каза Томас силно, докато издърпваше Мира на една страна. Всички скочиха да се приготвят за заминаване. — Слушай, относно Джак. Мисля, че трябва да знаеш преди да се впуснем в това…

Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Точно сега не мога да мисля за него. Чувствам се зле, че го оставих, а е важно да съсредоточа цялата си концентрация върху това да измъкна Ани.

Той стисна устни.