Аня Баст - Магьоснически огън

Мира погледна към просветляващото небе, дъхът и излизаше бял, заради студения въздух. Беше се измъкнала от леглото на Джак през нощта. Той скоро щеше да се събуди и да открие, че я няма, но не възнамеряваше да мисли за това точно сега.

Томас постави ръка в долната част на гърба й и я поведе към сградата, покрай пазача, човека на бюрото и към асансьора. Няколко магьосници ги следваха. Повече щяха да се присъединят към тях.

Ню Йоркската квартира на Томас беше всичко, което Мира очакваше — дървени подове, скъпо обзавеждане, огромни прозорци от пода до тавана с изглед към парка. Беше красиво, но Мира забелязваше очевидното. Всичките й мисли бяха насочени към Ани.

Тя свали палтото си и един от придружаващите ги магьосници го пое от нея, отнасяйки го някъде. Тя се отпусна върху дивана на Томас и се загледа през прозореца. Зад нея телефона звънна. Томас вдигна и говори с приглушен тон с човека от другата страна.

Томас я приближи, след като затвори. Тя не си направи труда да погледне към него.

— Знаят, че сме тук. Казаха в 16:00 в Дъскоф Интернешънъл. Предлога е, че ти си съгласна да размениш живота си за този на Ани, но всички ние знаем, че няма да стане по този начин. Тук сме, за да се бием. Те го знаят достатъчно добре. Ще направят всичко възможно, за да те отделят от нас. Трябва да бъдем готови.

Мира само кимна и продължи да се взира през прозореца. Едно любопитно усещане за сила я покри, чувство на увереност. Целият й страх беше заключен някъде дълбоко в нея. Не можеше да си позволи да се страхува точно сега, не и когато Ани беше с Крейн и се нуждаеше от медицинска помощ. Нямаше време за губене в чувства, които нямаше да помогнат, нямаше да сторят нищо, с което можеха да си върнат обратно Ани. Всичко й изглеждаше кристално ясно.

— Къде се намира Дъскоф Интернешънъл от твоя апартамент? — попита тя спокойно Томас.

— На пет пресечки северно от тази сграда.

— Благодаря. — Тя се изправи и тръгна надолу по коридора, търсейки тихо място.

— Мира? Къде отиваш?

Тя се обърна.

— Аз съм магьосница. Време е да започна да се държа като такава.

— Трябва ли да се тревожа за теб? Изглеждаш прекалено спокойна.

— Няма нужда да се тревожиш, Томас. — Мира се обърна и продължи надолу по коридора, откривайки една от спалните в края на апартамента. Тя седна с кръстосани крака по средата на леглото, затвори очи и остави съзнанието си да потъне дълбоко, докато накрая вече не можеше да усети физическото си тяло.

Чу леко "поп", когато съзнанието й се освободи, и го насочи извън стаята, към основната част на апартамента.

Нейната осведоменост идваше от самия въздух и можеше да насочи вниманието си накъдето реши. Регулира звуците от магьосниците в апартамента на Томас, така че да избледнеят и да долови силната врява от улицата, Мира се обърна на север и потърси сградата на Дъскоф и Ани.

Тъмно сивата сграда стоеше на ъгъла на голямо кръстовище. Висок, широк, гравиран, гранитен знак отпред я обозначаваше като сградата, която тя търсеше. Въпреки че беше Събота, много хора се разхождаха по улицата пред двойните стъклени врати. Мира се опита да насочи съзнанието си към сградата, но не можа да премине през тежките бариери около нея.

Защита.

Беше забравила, че сградата на Дъскоф сигурно ще има сериозни защити около себе си. Спомни си какво й бе казал веднъж Джак. Бариерите могат да пропускат не-магьосници, но не и всеки възрастен магьосник. Никаква магия, освен тази, която тъкачът на защити е решил, че е безопасно да премине.

Това означаваше, че тя определено бе блокирана. Не беше безопасна за тях.

Мира се плъзна по бариерата, откривайки нещо като спойка в магията. Проследи я. Може би можеше да открие някакъв недостатък, грешка или задна врата. Според Томас това бяха открили разрушителите на защити в апартамента на Джак. Напълно перфектните защити бяха щастлива случайност. Някои защити бяха по-добри от други, но никой магьосник не можеше да изгради напълно солидна бариера.

Тази защита изглеждаше перфектна.

Изследва я сякаш с часове, но не откри нищо. Мира търси, докато не почувства в нея да се надига отчаяние. Изглежда никъде нямаше недостатъци в гладката магическа барикада или по идеалната спойка.

Точно когато щеше да се признае за победена, тя откри микроскопична пукнатина в основата на южната стена. Отначало я бе пропуснала, защото беше толкова малка. Мира се върна към нея и я разчовърка със собствената си магия, опитвайки се да я разшири, но тя се възстановяваше бързо. В края на краищата беше безтелесна; не можеше и да се надява на такъв успех.