Аня Баст: Магьоснически огън

— Всички сме на една и съща страна, Джак. Успокой се.

Душата му казваше, че Мира е в опасност.

— Крейн я е хванал.

— Откъде знаеш?

— Чувствам го — изръмжа той. Искаше му се да удря Томас до кръв задето го остави назад. Джак се отърси от мъжете, които го държаха. — Добра работа си свършил тук, Томас — измърмори той и видя един от вещерите все още едва в съзнание, проснат на пода.

Нямаше време за губене в разговори, той показа на магьосника на елемента земя топка от доста горещ огън. Затварящите се очи на мъжа се разшириха.

— Къде ще направят ритуала?

Вещерът не каза нищо. Устните му се мърдаха безмълвно. Мъжът очевидно беше твърде изтощен, за да призове някаква сила в своя защита. Още по-добре.

Джак повдигна веждите си.

— Не си мисли, че няма да те изгоря.

Нещо в изражението на Джак накара вещера да заекне:

— Ч-четиридесетият етаж. Етажа за конференции.

Джак остави мъжа да се свлече обратно на пода, загаси огъня и се върна при асансьора. Томас и останалите магьосници на Сборището го последваха.

Веднага щом вратите се отвориха на 40-тия етаж, наситена сила изпълни асансьора. Тя плъзна по кожата им като черна коприна, привличаща и опасно успокояваща. Всички в асансьора изстенаха под смазващата й тежест.

Това беше познато на Джак.

Звук от монотонно пеене изпълни ушите му. Той помнеше този звук и усещането на магията, гъделичкаща ума и тялото му. Това повали магьосниците от Сборището на пода на асансьора, но Томас и Джак изпълзяха навън преди вратата да се затвори отново пред тях.

Той хвърли поглед на затворената асансьорна врата. Страхотно. Очевидно трябваше да се справят сами с цяла стая, пълна с доста силни вещери.

Джак примигна и си запроправя път през отвратително силната магия. Той си проправи път през фоайето и надолу по лъскав коридор под напевния звук. Джак залиташе по пътя към стаята, където бяха хванали Мира под тежестта на звука. Томас го следваше, залитайки и препъвайки се.

Той влезе в стаята със силата на волята си и се хвана за облегалката на стол преди да падне, но никой не го забеляза. Томас влезе поклащайки се след него и падна на колене. Дъскоф разчитаха, че магията ще бъде тяхното куче пазач. Бяха предвидили, че никой магьосник не може да премине през нея, но той и Томас имаха силата заради дълбоката си любов към Мира.

Мира.

Тя беше на колене в кръга, заедно с трима други магьосници, всички стояха отпуснато на коленете си в магията на кръга. Изражението й беше празно, очите й — затворени. Лицето й изглеждаше тебеширено бяло, устните и клепачите й — лилави. Като я видя в такова състояние, адреналинът на Джак скочи и той извика на ум.

Не, не можеше тя да е вече мъртва. Богове, не. Просто не беше възможно.

— Помогни й — изхлипа жена, завързана за стола наблизо.

Ани? Той й хвърли поглед, точно преди изблика на магия едва не го накара да коленичи.

Като кадифе, силата се потърка в голата му кожа. Чрез магия можеше да напипа част от Мира, отличителната миризма на свеж лен и лимон галеше сетивата му.

В този момент Джак разбра какво не е имал като дете. Силата, изпълваща стаята беше от насилената магия на магьосниците в кръга — колкото по-силни бяха магьосниците в кръга, толкова по-силна бе "рецептата" на магията.

Тази комбинация беше доста зашеметяваща.

Джак помогна на Томас да се изправи и заедно си проправиха път до края на стаята, където Уилям Крейн и най-високопоставените от Дъскоф пееха монотонно. Мъжете и жените в кръга изглеждаха блажено радостни. Нямаха представа, че някой друг е в стаята.

Джак блъсна Крейн силно, разрушавайки кръга на вещерите, но пеенето не спря. Крейн се препъна и падна на пода, завладян от изненада. Той се обърна и погледна нагоре към Джак с неверие на лицето си.

Томас издърпа вещерите от кръга и или ги хвърляше през стаята, или ги удряше. Монотонното пеене постепенно спря, мощната магия отслабна и по-успокоителните звуци от битка изпълниха стаята.

Разбира се, той и Томас бяха превъзхождани числено — 30 на 2.

Магьосниците от кръга се свлякоха със затворени очи, отпуснаха се като кукли на конци, когато магията се разсея. Всички бяха в безсъзнание.

В случая това беше най-добрият сценарий.

— Джак? — въздъхна Крейн, съвземайки се от вцепенението.

— Отдавна не сме се виждали, татко — изръмжа той преди да го сграбчи за ревера и да го издърпа от пода.

Някой го хвана за раменете и го завъртя наоколо, като го накара да пусне Крейн. Имаше половин секунда да регистрира лицето на Стефан, преди юмрукът му да удари здраво бузата му. Остра болка отекна в главата на Джак, принуждавайки го да залитне назад.